Коледа, благодарности, клишета :)

Сложих нашите да спят и стоя сам в удобния си стол, поклащам се в бавен ритъм и пийвам вкусно уиски. Весела Коледа, приятели и неприятели :) Какво е Коледа без клишета? Едно прекрасно такова са благодарностите, за които, впрочем, сега осъзнавам, че съм се вдъхновил от филмовите награди на MTV, които зяпах безстрастно допреди малко... Та:

Благодаря ви, Близки хора, че ми давате необходимата доза емоции (в моя случай е нужна огромна), с които захранвам батериите си ежедневно. Напоследък си позволих да поекспериментирам доста. Починах си от ВСИЧКО и - логично - сега всичкото това ВСИЧКО ще ми се струпа на главата наведнъж. Супер. Не бих променил нищо, не бих се върнал назад, не биг взел други решения, впрочем, това важи за целия ми живот.

Благодаря ти, Болен мозък, задето си достатъчно болен, че да не е възможно друг освен теб самият да те разболее. Сериозно, мазохизмът е сериозно подценяван...

Благодаря ти, Свят, затова, че си толкова безгранично интересен и продължаваш да ми доказваш, че никога през акъла ми няма да мине мисълта за самоубийство :)

Благодаря ти, Музика - в главата ми и извън нея, задето съпътстваш всяка мисъл, чувство и преживяване в съществуването ми :)

Благодаря ви, Всички хора по света, задето понякога сте добри :)

Благодаря на себе си, в случай че в бъдеще направя нещо, което заслужава благодарности и забравя да си ги дам :)

Весела Коледа на всички! Бъдете добри и слушайте малкото, слабичко гласче, скрито под милионите катове суета и ежедневие, някъде дълбооооко във вас. Аз слушам своето и досега не ме е предавало :)

Целувка, прегръдка и пр. клиширани жестове, от които не бива да ни е страх, защото фактът, че са се превърнали в клишета, само доказва истинността им ;)

Наздраве от мен и моя добър приятел Джони Уокър ;)

_______________

Хубаво е...

Париж из фън. Японци ар фън. С девойка със сигурност е по-фън, ама като трябва да воюваш със самия себе си, е хем по-лесно, хем по-трудно... Във всеки случай е по-забавно ;)
_______________

Осмоъгълници

Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Как и защо успявам да се набутвам в центъра на най-големите лайна? Как? Защо?

____________________

От ЦРУ с любов

"Ще свърши войната, всичко някак си ще улегне, ще се утаи и уреди. И ние ще хвърлим всички сили, всичкото си злато, цялата материална сила за измамване и оглупяване на хората! Човешкият мозък, съзнанието са приспособени към промяна. Посявайки в СССР хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как? Ние ще намерим наши единомишленици... наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод след епизод ще се разиграва грандиозната по своя мащаб трагедия на гибелта на най-непокорния на Земята народ - руския, на окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание. От литературата и изкуството им ние например постепенно ще изтръгваме тяхната социална същност, ще отчуждим творците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, кината, пресата - всичко ще изобразява и прославя най-низките човешки усещания, чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените творци, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма, предателството - с една дума, всякаква безнравственост. В управлението на държавата ще създадем хаос и безпорядък. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за своеволието на чиновниците, рушветчийството, безпринципност и мотаене - всичко, което води до онова, което им скимне да правят. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат въздигнати до добродетел...честност порядъчността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелици от миналото... Простащина и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх един от друг, и нахалството, безсрамието, предателството, национализмът и враждебността между народите и най-вече враждебността и омразата към руския народ - всичко това ние ловко и незабелязано ще култивираме и всичко това ще разцъфне с кичести цветове. Сега малцина, много малко хора ще се досещат или даже ще разбират какво става... Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгваме духовните корени на болшевизма, ще опошляваме, ще унищожаваме корените на народната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се залавяме с хората още от детските и юношеските им години. Главният ни залог ще бъде на младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ето така ние ще направим. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ".

Алън Фостър Дълес (1945 г., при учредяването на ЦРУ)

____________________

НЕ, НЕ И НЕ НА ПУШЕНЕТО!!!

Петиция против проектозакона за облекчаване пушенето на обществени места

Подпиши ТУК!

Уважаеми дами и господа Народни представители,

като избрани от мен да изразявате моята воля във вземането на решения в държавното управление, настоявам да гласувате против промени, облекчаващи вече приетите и предстоящи да влязат в сила ограничения на тютюнопушенето.

1. Не намирам никаква "логика" в това едно ясно и категорично доказано вредно действие да съсипва моето здраве по принуда. Точно това се получава, ако пушенето на обществени места е разрешено "на определени за целта места". Изолация е невъзможна, особено в обществени сгради. Доказателства за вредата на "пасивното" пушене се намират в хиляди сериозни медицински изследвания.

2. Несправедливо и неразбираемо е защо данъкоплатците трябва да споделят огромната цена за разклатеното здраве на пушачите.
Здравните осигуровки не отчитат значително по-големите рискове - и от там значително по-големите разходи - за куп заболявания на пушачите.

3. Много хора са пристрастени към тютюна и наистина им е изключително трудно да се откажат от него.
От друга страна, опита на най-напредналите страни в света безспорно доказва, че ограниченията на пушенето на обществени места намалява значително процента и активността на пушачите, а оттам и на съответните заболявания.

4. Категорично несъгласен/несъгласна съм с "аргумента" на някои народни представители, че пушенето не трябва да бъде забранено толкова строго, защото "знаем, че няма да се спазва". Да уважаваме подобен "аргумент" е все едно да приемем да премахнем правилника за движение по пътищата, защото и той доста често не се спазва. Или който и да е друг закон. Какъв е смисълът на законите и правото, ако допуснем да приемем подобна "логика"?

5. Намирам за несериозен и несъстоятелен аргумента, че вече приетото предстоящо ограничаване на тютюнопушенето ще има отрицателни последици върху туризма. Ако по-малко ораничения в тютюнопушенето ще е основна причина туристите да избират България, то туристическата ни индустрия се е провалила напълно.

6. Огромната част от приходите от продажба на тютюневи изделия в България отива в малка група заинтересовани фирми, а не в ръцете на истинските български производители. Затова намирам за крайно несъстоятелни мотивите на проектозакона за намаляване ограниченията на тютюнопушенето в частта им, твърдяща че защитава значима българска икономическа активност.

Сигурен/сигурна съм, че като мои представители в управлението на страната, ще заявите с гласа си в Народното събрание моята категорична воля срещу олекотяване на ограниченията във вече приетия закон.

С уважение,
български гражданин и избирател

Подпиши петицията ТУК!

____________________

Хах.

Хубава си ми с бомбето
Не че без бомбе не си
Но нахлупваш го и ето
Друга си но пак си ти
Скрива ти челото леко
Но така че да личи
Че красиво е лицето
Под бомбето и блести

___________________

Защо? Затова:

"Our enormously productive economy demands that we make consumption our way of life, that we convert the buying and use of goods into rituals, that we seek our spiritual satisfactions, our ego satisfactions, in consumption. The measure of social status, of social acceptance, of prestige, is now to be found in our consumptive patterns. The very meaning and significance of our lives today expressed in consumptive terms. The greater the pressures upon the individual to conform to safe and accepted social standards, the more does he tend to express his aspirations and his individuality in terms of what he wears, drives, eats- his home, his car, his pattern of food serving, his hobbies.

These commodities and services must be offered to the consumer with a special urgency. We require not only “forced draft” consumption, but “expensive” consumption as well. We need things consumed, burned up, worn out, replaced, and discarded at an ever increasing pace. We need to have people eat, drink, dress, ride, live, with ever more complicated and, therefore, constantly more expensive consumption. The home power tools and the whole “do-it-yourself” movement are excellent examples of “expensive” consumption."

Victor Lebow, 1955

_____________________

Чероки

Един стар Чероки учел внука си за живота. "Вътре в мен се води битка", казал той на момчето.

"Това е ужасна борба между два вълка."

После обяснил.

"Единият е зъл - той е гняв, завист, мъка, съжаление, алчност, арогантност, самосъжаление, вина, негодувание, малоценност, лъжи, фалшива гордост, надменност и его."

Той продължил.

"Другият е добър - той е радост, мир, любов, надежда, спокойствие, смирение, топлота, доброжелателност, разбиране, щедрост, истина, състрадание и вяра. Същата битка се води и вътре в теб - и във всеки друг човек."

Внукът се замислил за малко и после попитал дядо си: "Кой вълк ще победи?"

Старият Чероки казал просто:

"Когото нахраниш."

Плаче ми се.

Плаче ми се. Заради всичко лошо. Заради повърхостните, тъпи хора ми се плаче. Плаче ми се, задето хората плачат и имат защо. Плаче ми се, че не можеш да помогнеш на всички и затова не е удовлетворяващо да помогнеш и на един. Другият път е хедонизъм, егоцентризъм. Тогава пък трябва да си сляп и глух. Въобще постигането на щастие е свързано с пълно затваряне на сетивата за чуждото страдание. Явно ignorance is bliss. Ето затова ми се плаче. И ако зарева, колко жалко и глупаво ще бъде някога да спра. Затова няма да започвам. Плаче ми се.

"Боже, дай ми мъдростта да приема това, което не мога да променя." Не я искам тая мъдрост. Духът ми не иска да бъде сломен, това е саморазрушение, регрес, смоубийство. По-добре съществото ми да агонизира в мъчителна, вечна трагедия, отколкото да се примири с непримиримото.

Плаче ми се.