СТОП! Писах, писах, писах. Последва обяснение относно избора на език, възможните варианти, създалата се ситуация, кратки бележки, засягащи както езиковото образование като цяло, така и моето собствено. Писах за очарователната си учителка по немски и за това, как ми е жал да я оставя, тъй като групата може да се разпадне, въпреки че събота и неделя сутрин не са най-подходящото време за лекции. Писах, писах, писах...
Тогава майка ми нахлу в стаята, за да ме упрекне, че будилникът ми я е събудил и ме заюрка да се стягам за тръгване. Вежливо и обясних, че е сънувала, че никакъв будилник не се е обаждал и тя най-възпитано се върна да си досънува. Тази кратка пауза ме върна в реалността. Когато отново погледнах към текста, се замислих за естеството му. Какво по дяволите ги е*е хората защо, как и кога съм решил да уча немски и какви са бъдещите ми планове, свързани с него?!? Стигнах до извода, че това никого, ама никого не би трябвало да интересува, дори мен. Затова маркирах тъпия текст (който бях писал в продължение на час и половина в паузите между чата с една девойка и просъницата) и натиснах Delete.
Истината е, че се радвам, че го сторих.
Сега, докато не съм изтрил и тази глупост, ще си легна, за да стана отново само след три часа, този път събуден от истински будилник. Както казваше една съученичка рано сутрин:
"Ставането в шест часа не е белег на цивилизацията!"
Лека.
