Коледа е за друго.

Коледа е. Весела Коледа, люде. Важното е да сме здрави. Борбата с ангината приключи в моя полза. Този път. Нуждата от промяна остава. С изцерението, обаче дойде и просветлението. Промяната е неизвестно, неоткриваемо. Или поне истинската промяна, за която аз си мисля. Ако е видимо, не е промяна, дори не е мечта, а план. Затова оставяме чуденето на безсмъртните и безсрамно дълголетните и се замисляме за по-важни понятия, повече отиващи на мимолетността ни: семейство, приятели, любими хора. Те са нас и ние сме тях, те са АЗ. До тях се нареждат и хората, които са изиграли важна роля за формирането ни като мономери на човечеството в миналото. После идват онези, които ще срещнем в бъдещето и които ще ни повлияят не по-малко. Глупаво е да не съзнаваме влиянието на други човешки същества върху себе си. That's all there is, мамка му. И някакви гени. Благодаря на всички за това което съм и ще бъда. Каквото и да е то. Важното е да бъда.
Весела Коледа, приятели, обичам ви. Бъдете и вие.

Нова година, нов... а, де!

Остарявам. Нова година. Пак. Е, още не съм започнал да се разлагам. Косата ми още не е побеляла или дори прошарена. Ставите ме болят, но все още не е виновен артрит или подобна гадост. Всички ще умрем – кои веднъж, кои много пъти...

Какво си пожела за Нова година? Здраве? Да, безспорно е важно. Успех? Щастие? Любов? Супер - важни работи, няма как. А реши ли какво ще правиш? Аз не съм. И като питам, нямам предвид нищо от типа „Ще си купя телевизор.”, „Ще отида в Египет.” или „Ще вляза прилична магистратура.” Какво ЩЕ ПРАВИШ? Забрави’. АЗ какво ще правя? Не мога да реша. Дори мисълта за процеса на взимане на решение ме дразни. Не може новата година да започне току-така. Нищо не бива да остава същото. Е, това и без туй си е невъзможно. Въпросът е какво ще се ПРОМЕНИ. Или по-добре – какво АЗ ще променя? В себе си, в живота си, в околните, в най-близките ми, в непознатите, във Вселената? (нека последното не звучи пресилено – все пак покупката на телевизор пак си е промяна във Вселената)

Имам нужда от промяна. Имаме нужда от промяна. Има нужда от промяна.

В мисленето. В действията. Ама не от онези, обикновените промени, за които си ръкопляскаме – „Аплодисменти за момчето, което си присади опашка и стана орнитолог!” – не. Промяна тип... тип... тип „нещо-дето-преди-не-се-е-случвало-бе”. ОЧЕВИДНО е, че нещо трябва да се промени, че нещо ЩЕ се промени. Ама дайте да решим какво. Или такива неща не се решават, а просто се случват? ‘Ми не е тъй. Логично е, ама, като се замислиш, няма никаква логика. Промените, за които говоря, не точно се слуват, а някой ги случва, ако ме разбирате. Този някой би трябвало да сме ние, поне така става в историята, а и проблемите са си главно наши. На белите мечки в общи линии не им пука, че целият им вид изчезва, стига да им е топло на гъза. Общо взето и ние сме така. Ама сме по-тъпи, защото знаем какво се случва. Абе... може и да знаем. Поне не го осъзнаваме. Колко удобно.

И все пак проблемът с нуждата от промяна остава. И с нуждата по принцип, но сега ме мързи да ставам. Голяма дилема, мама му стара. А най-лошото е, че няма от какво да избираш. Изборите трябва да се пръкнат в главата ти и нататък е ясно. Но ангината пречи. Или помага, още не съм сигурен.