вторник, 6 май 2008 г.

Децата - нашата надежда, MY ASS.




Не знам какво да правя... Чалга, трева, алкохол, агресия - това ли е бъдещето? Поне настоящето е такова. Не знам, наистина не знам какво да правя... А трябва да се направи нещо... Нямам думи... Не, че съм особено шокиран и изненадан, но някак си... Абе, една водородна бомба ни трябва... Или каквото и да е там... оръжие за масово поразяване... Няма страшно... Още малко. Потърпи още няколко десетилетия - краят е по-близо, отколкото предполагаме... Сами се грижим за смъртта си, няма страшно - всичко ще започне отначало ;) Мамицата им... Един як бой заслужават. До смърт.

Нещата такива, каквито са...