вторник, 4 декември 2012 г.

АЕЦ? Не, мерси!

Привет, другарчета! :)

Пиша ви във връзка с един обществен въпрос, който засяга всички ни и особено удачно ми се стори да споделя именно тук. Става дума за предстоящия референдум за това, дали да има ядрена енергетика в България.

Пиша ви като активен и загрижен гражданин и се надявам все някой друг такъв да прочете. Пиша за това, защото мисля, че е важно. Информацията, която ви представям, съм събрал от различни места. Накратко:

Трябва СПЕШНО (два дни) да се съберат подписи, за да може позицията на хората, загрижени за здравето си и това на децата им, за околната среда, в която живеем със семействата си, да получат ПРАВО НА ГЛАС в предстоящите дебати. Ако се съберат подписите в срок, ще има застъпници на тезата ПРОТИВ остарялата и доказано вредна ядрена енергия в България. Имената от подписката са все на активни хора, част от различни организации, експерти, които могат адекватно да защитят правото на българските семейства да водят здравословен и спокоен живот в бъдеще. Моля, ако и=това е важно за вас, помогнете в събирането.


ЕТО ФАЙЛА.



Защо е важно - за мен, надявам се и за вас?

1. Не желая в задния ми двор да бъдат складирани радиоактивни отпадъци, а вече сме задължени по европейското законодателство да си пазим ядрения боклук в България. Досега го изнасяхме в Русия, вече - цъ.

2. Не желая да дам между 5000 и 10000 лв. от семейния си бюджет, за да финансирам нещо, което не само, че е безумно вредно и опасно, икономически неизгодно, ами за което българските семейства, щат - не щат, ВЕЧЕ са дали около 2 МИЛИАРДА от парите си, без да има НИЩО направено досега. Множко ми идват.

3. Не желая да плащам т.нар. "евтин" ток. Ядрената енергия не е евтина:

Първо, построяването на АЕЦ ще се отрази така в данъците ни (на нашите деца, внуци и правнуци също), че реално ще плащаме ПОВЕЧЕ за електричество. Да не говорим каква малка част от сметките ни всъщност са за самата енергия - огромен процент от парите ни всъщност отиват за комапниите, които генерират и разпределят.

Второ, цената за съхранение на ядрените отпадъци (освен екологичните, разбира се) НЕ ВЛИЗА в цената на тока. Т.е. плащаме си отделно, само за да можем да имаме наблизо десетки тонове радиоактивни отпадъци. Супер.

Трето, някои от тези отпадъци имат период на разпад ХИЛЯДИ ГОДИНИ. Това означава, че ние, децата и внуците ни и още много поколения напред не само ще бъдат изложени на постоянен риск за здравето си, но и ще ПЛАЩАТ за съхранение на ядрен боклук, който е плод на решение, противоречащо на политиката на много държави по света - да има нов АЕЦ у нас.

Четвърто, Освен чисто и просто опасна (последните две ядрени аварии се случиха в интервал от 26 години - много ли е?), ядрената енергия е ЕДИНСТВЕНАТА, която поскъпва посоянно, за разлика от всички останали източници и най-вече възобновяемите.

Пето, БЪЛГАРИЯ НЯМА НУЖДА ОТ ЦЕНТРАЛА. Имаме 40%-ов неусвoен и неизползван резерв. Т.е. Имаме 11 хиляди MW инсталирани мощностиа максимумът, който ползваме, е между 5 и 8 хил.MW.   Но когато става дума за бизнес, тези неща се премълчават.

4. НИКОЙ не е застрахован. Нямаме контрол върху природните бедствия, човешките грешки и дори върху терористични нападения (като това в Бургас). Ядрената енергия е признат вече риск за всички хора по света. При евентуална авария в Северна България, ще останат незасегнати, примерно, само Сандански и Петрич. Това не е окей. Никак. Никой, ама никой не е застрахован.

Страни като Германия, Швейцария, Литва, Япония, Италия и др. се отказаха от ядрена енергетика - ние малоумни ли сме? Аз не се имам за малоумен, не мисля, че българите са - само сме малко мълчаливи, защото не сме свикнали да имаме думата. Затова е важно да го заявим, като успеем да ВЗЕМЕМ ДУМАТА от онези, които имат икономически интереси от построяването на тази ИЗЛИШНА, СКЪПА, ОПАСНА тъпотия, която е нов АЕЦ.


За мен беше важно да споделя мнението си и апелирам към същото от ваша страна. Просто подкрепете собствения си глас в дебатите. Тук дори не става дума за референдума, а за простото право на свободно мнение.

Ако искате и можете, и ако ви пука за всичко изписано, идете на място и се подпишете или принтирайте подписката, съберете няколко подписа и ги изпратете. Подписи се събират на следните места:

Подписи се събират всеки ден до четвъртък на следните места:

София:
- Подлеза при Софийския университет “Св. Климент Охридски” (Ялта) – 16.00 – 19.00 ч.
- Офисът на Зелените – ж.к. Лозенец, ул. Бисер 7 (срещу музей ‘Земята и хората’) – 17.00 – 20.00 ч.
Пловдив:
- На площад Централен, под часовника на Централна поща (от към главната улица) – 11.00 – 17.00 ч.

Ето файла още веднъж.

Благодаря на и от името на всички зеленомислещи хора в България!

Ако не искате, съжалявам за изгубените няколко минути.

Поздрави и приятен ден!

сряда, 19 октомври 2011 г.

Животът в 20 (и една) лесни стъпки

Научих, че:

1.
Нищо няма значение, следователно всичко може да има значение, следователно значение има това, което поискаш.
2. Следователно е тъпоумно да се взимаш насериозно.
3. Нищо, което иглежда просто, не е толкова просто, колкото изглежда и нищо, което изглежда сложно, не е толкова сложно, колкото изглежда.
4. ИМАМЕ право да съдим другите и да не чакаме Бог или нещо друго да го направи. Просто е глупаво да изпадаме в крайности, понеже зад всяка дума и постъпка си има история - човек е продукт на културата и на всичко, което му се е и не му се е случило.
5. Има такова нещо като карма и тя не е нищо свръхестествено, а просто логичнен резултат от действията на хората в средата, която сами са си създали.
6. Вероятно не всичко е субективно, но обективното не може да бъде възприето от нас или от познатите ни живи същества. (вж. т.1)
8. От всеки и от всичко има какво да научиш.
9. Ако веднъж познаеш вътрешния си глас и не му изневеряваш, ще живееш спокойно и (ако можеш) щастливо.
10. Няма смисъл да се влага особено значение във времето - всеки миг може да бъде вечност.
11. Не е добре да се бърза в живота - прекалено бързо се оказваш мъртъв.
12. Човек не може да знае всичко и това е в реда на нещата.
13. Има ТОЛКОВА много, което не знаем, че е абсурдно, пламенно да защитаваме или отхвърляме каквото и да е, както и да третираме някого по-различно, ако го прави.
14. Страхът е излишна емоция, добре е всячески да се ампутираме от нея. Животът ни може да бъде спасен и от други, по-малко безсмислени и вредни човешки състояния и качества.
15. Понякога е добре да се мисли, понякога - да се чувства. ВНИМАНИЕ: Едното не изключва другото.
16. Човек е по-щастлив и спокоен, ако осъзнава самото си съществуване - а ако може и съществуването на всичко останало - като висша ценност и привилегия и изпитва радост от това. Много помага съзерцанието във Вселената и откриването на красотата във всичко.
17. Човекът е животно, което постоянно подценява и надценява себе си и всичко около себе си и често твърди, че не е животно, освен когато му изнася да твърди, че е такова.
18. Агресията, омразата, нетолерантността и др. подобни най-често водят до нещастие - лично и чуждо, често в дългосрочен план. (вж. т.5)
19. Твърдения като: "Никой няма право да ми казва какво да правя!" са неверни. Всеки има право да прави каквото си иска. Понеже ние също сме част от това "всеки", наше право е да правим, мислим, позволяваме и вярваме (в) каквото поискаме. Спазваме законите, например, не защото е задължително, а защото така сме решили. Ако искаме, свободни сме да не го правим и да търпим последствията от това, с които обикновено сме наясно. Храним се, защото така искаме - можем да спрем да го правим по всяко време, ако пожелаем да умрем. С други думи, нищо не ТРЯБВА и ВСИЧКО е въпрос на избор.
20. Човек може да бъде шастлив ВИНАГИ, ако се научи да бъде такъв. Обикновено е по-лесно, ако познаваш себе си. Това означава да знаеш кой си и кой не си. Това става, като знаеш кои са и не са другите. Това става, като ги опознаеш. Това се случва, ако ги допуснеш близо до себе си. А това става, ако си отворен към света.

P.S. Научих, че винаги има какво още да науча.

Peace out.

събота, 17 септември 2011 г.

Прочети ми...

През последните няколко години у нас се появиха многобройни образователни проекти, свързани с повишаване на грамотността, стимулиране на четенето и поощряване на културното развитие сред младите хора. Някои имаха успех, други потънаха в прашните архиви на времето, а трети просто изчакваха подходящия момент, за да се появят. „Почети ми” е един от тях .

Идеята за проекта се ражда преди две години, когато екипът на списание „Българска наука” заедно с няколко незрящи решават да подемат инициатива, целяща да разшири и обогати знанията на младежи в неравностойно положение и по-конкретно – онези с увредено зрение. Месеци по-късно проектът е на път да бъде осъществен с помощта на сдружение „Щастливо дете”, съвместно с което „Почети ми” успя да спечели финансиране по програма „Младежта в действие”.

Идеята е доброволци да прочетат на глас и да запишат 20 статии, съобразени с учебния материал и подходящи за младежи на възраст от 16 до 18 години. Прочетените статии ще бъдат записани на 1000 диска, във формат, достъпен за незрящи. След това тези CD-та ще се разпространят в училищата за слепи в София и Варна, в структурите на Съюза на слепите, както и сред много организации, работещи с деца с подобни проблеми. "Предвидили сме и закупуването на 20 броя mp3-плейъра, които ще се дадат на специални библиотеки, специализирани места и определени слепи деца, които нямат компютър и не могат да използват директно CD", обясняват още от "Българска наука".

Проектът е насочен към подпомагане на младежите с увредено зрение и цели приобщаването им към неформалното образование, запознаването им с научна и научно-популярна литература, и в крайна сметка подпомагането на на цялостното им образование и интеграция.

Ако желете да се включите в проекта с четене на статии, можете да се свържете с екипа на списание "Българска наука" на имейл admin@nauka.bg. Единственото условие към доброволците е да имат добра дикция и желание!


Източник: "Аз чета"
Автор: Валентина Маринова


PS: Освен чрез имейл, можете да заявите желание за участие като доброволец тук и/или тук :)


вторник, 17 май 2011 г.

Химн на студента!



Ако трябва да откроите най-характерните черти на студенсткото съществувание, кои биха били първите ви асоциации? За студентите е по-лесно да отговорят, а някой би поспорил, че за нестуденти проблемът е още по-прост. Нека ви помогна:

1. БИРА.
2. Представители на противоположния пол.
3. Музика.
4. Учене, чийто ред ще дойде. Утре. Е, все някога.
5. Безсъние, свързано с всяко едно от гореизброените - индивидуално или в произволни комбинации.
6. Още БИРА.

Познато? Не се съмнявам. По този повод, формулиран в условията на един конкурс, на който така и не се явих (пак заради гореизброените), съчиних кратка мелодийка и текст, с които възпявам прелестите на студентсвото. Действието се развива на едно от многото малки речни плажчета в Тарту, Естония - раят за европейския студент, особено ако участва в програма "Еразъм", както всички нас от клипчето. Засне ни спонтанно Мартин - барабанистът на бандата (две публикации по-долу бандата е спомената и описана).

Текстът и мелодията отнеха около 6 минути, китарният аранжимент отне на Марко (италианецът с китарата, очевидно) около 30 секунди. Още 30, за да се синхронизираме и общото време за измисляне и осъществяване на песента става около 7-8 минути с почивките. Малко е, но облегнат на дърво на плажа за такива неща се пише лесно ;) Впрочем, вижда се, че чета думите от парче вестник - единствената хартия, с която разполагахме :)

Не мога да ви помогна с акордите/табовете, но текстът е лесен:

BEER

Oh, Beer!
I won’t keep you waiting, I’ll be here
I’ll love you till I faint, until it’s clear
That you’re all gone, and this here song
Will concentrate on all the pretty girls
Most beautiful in all the northern world
So blond and tall… And when I’m broke
I’ll play a tune and sing with all my voice
And when the song is done I’ll call the boys
We’ll buy more beer and make some noise
And when the morning comes we’ll fall asleep
We’ll wake up after lunch and start to weep
There’s stuff to do, not one or two
But it can wait, it’s gonna be okay
Let’s get more beer… (x много)



И те така :) Enjoy, дет' се вика:




НАЗДРАВЕ, колеги! ;)

сряда, 11 май 2011 г.

Not timeless

Ако не поливаш цветето, ще изгние.
Ако не забърсваш картината, прахта ще се полепи по нея.
Ако редовно тъпчеш килима, цветовете му ще се изгубят.
Ако гризеш пантофа постоянно, ще се захаби.
Ако остриш ноктите си всеки ден в тапетите, ще ги изхвърлят.
Ако лъжеш кучето често, ще спре да ти вярва.
Ако закъсняваш вечно, ще спрат да те чакат.
Ако тя... той ще...
Ако ти... аз...


сряда, 4 май 2011 г.

Знаех си!

Сигурен съм, че имам две сърца. Мисля, че едното е спряло отдавна и се е смалило. За сметка на това другото е наистина огоромно, защото от много време върши работа за две сърца. По-живо е от всякога и тупти толкова силно, че ще ми пръсне гърдния кош. Само че за първото не съм сигурен дали е мое, а второто нещо не мога да го намеря... Или обратното.

________________

сряда, 30 март 2011 г.

Ka Moosiga

Не, че нещо се чува, но това сме аз и групата ми в Тарту, Естония. Бандата се сформира тук преди около месец - аз (този, който пее във видеото), четирима италианци (другите двама вокали, бас и китара) и един естонец на барабаните. Час и половина концерт. Лудница, скачане, викане, блъскане - това е запис на единствената бавна песен, която изсвирихме, другото беше рок и джангър. Фенската маса е стабилна, имаме още участия скоро - бих ви казал дати и места, но освен ако не сте в Естония, най-вероятно няма да присъствате :) Вярвам, ще познаете песента, въпреки кофти озвучаването - посветена е на една девойка, на която и да не й пука особено, посвещението си остава. Бих писал повече, но бързам :)))

Нещата такива, каквито са...