Коледа е за друго.

Коледа е. Весела Коледа, люде. Важното е да сме здрави. Борбата с ангината приключи в моя полза. Този път. Нуждата от промяна остава. С изцерението, обаче дойде и просветлението. Промяната е неизвестно, неоткриваемо. Или поне истинската промяна, за която аз си мисля. Ако е видимо, не е промяна, дори не е мечта, а план. Затова оставяме чуденето на безсмъртните и безсрамно дълголетните и се замисляме за по-важни понятия, повече отиващи на мимолетността ни: семейство, приятели, любими хора. Те са нас и ние сме тях, те са АЗ. До тях се нареждат и хората, които са изиграли важна роля за формирането ни като мономери на човечеството в миналото. После идват онези, които ще срещнем в бъдещето и които ще ни повлияят не по-малко. Глупаво е да не съзнаваме влиянието на други човешки същества върху себе си. That's all there is, мамка му. И някакви гени. Благодаря на всички за това което съм и ще бъда. Каквото и да е то. Важното е да бъда.
Весела Коледа, приятели, обичам ви. Бъдете и вие.