Здравейте, безделници. Да - безделници. Фактът, че си губите времето в четене на блогове, означава, че имате време, което да губите. Може би това не е най-доброто обръщение към хората, които вероятно ще четат написаното тук, но вярвам, че преценката ви няма да се замъгли от това начало. Вярвам във вас, защото и аз съм безделник. Да, това, че намирам време да пиша в блога си, дори да си направя такъв, ме окачествява като абсолютен лентяй.
Та...
Казвам се Иво. Всъщност името ми е Иван, но се КАЗВАМ Иво. От малък така ме наричат, стига по тоя въпрос.
Родих се преди известно време. Попораснах, направих си e-mail. Минаха няколко години, направих си сайт. След някой друг месец се роди форумът ми. След още по-малък отрязък от време реших и блог да си сътворя. Естественото продължение би било компания за софтуер, но аз реших да не стигам дотам, най-малкото защото нищо не разбирам от какъвто и да е уер, камо ли от софт... Мисля засега да се задоволя с възможността да изсипвам редовно философския си бълвоч напълно безплатно в интернет пространството, където той (бълвочът) да бъде подложен на четене, редактиране, критики, мачкане, нападки, копиране, пействане, стъпкване и най-важното - сблъскване с чужди философски бълвочи, обогатяване, подобряване, еволюиране и (дай боже) оползотворяване.
Честно казано, написах тези редове, не за да ви приветствам с добре дошли. И това де, но основната ми цел беше да видя как биха изглеждали публикациите, да променям цветове, шрифтове, размери и т.н. Ужас, колко съм груб! Това е заради лошото време - почти винаги съм зъл когато времето е гадно. Това хората не го знаят... И аз не го знаех, сега го осъзнах. Ето - имаше полза от цялото това иначе безсмислено писане. ОК, да кажем, че стига толкова тъпотии за днес, за да не ме избие съвсем на простотия. Айде, ш'се четем;)
