Сънчо отдавна свърши :)

8:04 AM - Another victory over the Sandman. Съксес.

Not much, but enough...

38%

40% Geek

Празната глава на един бригадир

Не знам какво да напиша. В Щатите съм. На бригада. За 4 месеца. После ще мина през бившите ми съученици, които са пръснати из Италия и най-вече Милано. (старото му име е Медиолано, оказа се, че поляците още му викат така - да, живея И с поляци). Колко е тъпо да пишеш това. Както и да е - бачкам в ресторант на брега на океана - нъцки! Живея в малка бяла къщичка с още 6 души. Май скоро ще станем 7. Не никой не е бременен, май чакаме още едно момиче да дойде и да си навре гъза в малката ни къщурка. Много станахме. Не, не ми пречи - аз съм си в стая с Деянчо. (Деянчо е един приятел - не, че няма как да се досетите, но от уважение го споменавам) Двамата поляци (кроткия с лошия английски и оня ниския, напомпания, каратистчето, който първата вечер претрепа от бой няк'ъв на бензиностанцията - коооолко говори т'ва момче, не е истина. И само се оплаква, д'еба... И е само на думи. Както и да е) - та поляците са двамцата в най-голямата стая в къщата. простички момчета са. Бе овчици. Девойките скоро пристигаха, след тях още едно - вчера. Двете са сестрички - сръбкинчета, новото е полско - нещо не ме радва, май и то само ш'се оплаква. Или ш'се цупи, което е по-лошо и за което бих я прострелял в капачката на коляното. Що съм толкоз лош днес? Беше такъв хубав ден... Малко се поуморих в ресторанта, де... Готвим, к'во да правим - омари, омлети, мазнотии, бургери, риби, скариди. Пием като разпрани от машината за безалкохолни, ядем като животни - всичко безплатно. Карам колело нагоре надолу по баирите, не се кефя (нагоре, де). Природицата е чудничка - птичките пеят постоянно и ми топлят балканското сърце. Поетически се развивам, мисля за всичко, чета си оня отвратителенм и гениален циник Оскар Уайлд ("Финигън О'Флеърти" ли му бяха другите имена...). Донесъл съм си 5 книги, намерих си още тук, а и в библиотеката (откъдето пиша) има бая - използвани, до три долара - един приятел (колко съм тъп - Деян) си купи "Да убиеш присмехулник" за 50 цента :) Т'ва е първата усмивчица в настоящия текст - защо така? Всичко е както трябва, че и по-добре. Защо се радвам на чуждото щастие? Да - ето нарочно се замислям за други чужди сполуки и даже се усмихвам. Тъпанар. А пък колко пък е пък безсмислено пък човек да седи и да си губи така лошо времето както правя аз в момента... Тъпи блогове. Ама не мога да спра. Баф.... Малки къщички, светли цветове, изкуствена трева, АМЕРИКАНСКИ ФЛАГОВЕ НАВСЯКЪДЕ, птички, тишина, психически здрави шофьори, симпатични хора, отворени, усмихнати, потребителско общество - Хамериканци. Нема алкохол обаке. Е, бира има всеки ден колкото искаме, но бирата отдавна не е алкохол. Искам ракия. Искам парцуца - домашарка, купешка, кайсиева, гроздова - каквато и да е. И луканка. (устата ми настоятелно се пъли със слюнка) Хаха! Оправи ми се настроението(което, не знам защо, дори не съм подозирал, че е било лошо). И бяло сирене ми се яде. И шкембе - не бирено, чорбица искам! Ауууу - с много чесън! Хахаха, как огладнях... Колко е тъпо да се развеселяваш от чуждото щастие и от собствената чревна незадоволеност. УжасТ. Щатите са забавни - чакам си "соушъл секюрити нъмбър-а" и си вадим карти в банката и си поръчваме каквото си ищяме от ввв-то. Книжки съм си харесал вече - само да не натежат, да не се налага да хвърляме дрехи, да го... и у багажа... Я, до мен седна едно момче - бугарче. Вчера случайно се запознахме. Ако бях гей, щях да го сваля. Добре, че не съм. Пфу! Така. Спирам, ш'ото става страшно. Да се... у края, обаче... АХАХАХАХАХАХАХАХА :D :D :D :D :D :D :D :D

P.S. Един преподавател от университета ми прати писмо (мейл, естествено - хартията умира отдавна), в което твърди, че теорията ми за дислексията и свързаните с нея възприятия, компенсаторни механизми и мирогледни предразположености (който не знае какво е, сори - да провери) била едно към едно с теорията на Бергсон за интуицията. Бил съм го накарал да се замисли по съвсем друг начин над проблема. Супер :) (а всъщност не се усмихвам, защо - и аз не знам) Щял да идва в Щатите - може да се видим в Бостън (аз съм наблизо) и да си поговорим на академични теми. Дано не е обратен. Май не е. Както и да - май съм просто уморен, което е прекрасно, защото дори мемързи да спра да пиша. Ох, наистина - ще броя до десет (не много е - до 3... до 5 - последно) и ще спра да пиша. Опа - отзад-напред или отпред-назад... 5 - очевидно отзад-напред (тогава не е броене до 5, а до 1, но достатъчно, наистина ). Та "5"... 4... 3... 2... 1... Хм.

П.П.П. Замислям се дали да не изтрия всичко, което написах, но тогава ще трябва да си причиня някак ва много сериозна физическа болка, но ме мързи прекалено много, затова нищо няма да трия - ето, дори поклатих глава отрицателно с леко изплашено изражение. Спирам.

П.П.П.П. Хахахахаха - сега видях с какво изречение съм започнал :))))) ОК, спирам.

Децата - нашата надежда, MY ASS.

Не знам какво да правя... Чалга, трева, алкохол, агресия - това ли е бъдещето? Поне настоящето е такова. Не знам, наистина не знам какво да правя... А трябва да се направи нещо... Нямам думи... Не, че съм особено шокиран и изненадан, но някак си... Абе, една водородна бомба ни трябва... Или каквото и да е там... оръжие за масово поразяване... Няма страшно... Още малко. Потърпи още няколко десетилетия - краят е по-близо, отколкото предполагаме... Сами се грижим за смъртта си, няма страшно - всичко ще започне отначало ;) Мамицата им... Един як бой заслужават. До смърт.

За блоговете и хората

О, мой бложе, правий бложе! Както казват по американските драми - What happened to us? Защо, душице първородна, не изпълнявам създателските си задължения към теб? Защо не заливам ежедневно безкрайните ти виртуални страници с печатните си празнословия? Защо не пълня малките пикселни пори на фиктивната ти хартия с мастилото на своята неизчерпаемост? Ах, каква скръб задушава ламтящото ми за обществен живот сърце, щом се сетя за празното пространство, на което заприличваш с всеки изминал ден... А може да се изпише толкова много! Могат да се кажат стотици, хиляди неща, които хем са искрени, хем най-вероятно ще бъдат прочетени от някой заблуден младеж. Може ДОРИ да му хрумне на човек нещо оригинално. Колко много може! Всичко може! ...

Ама трябва ли?

Как само ме отблъсква идеята да декларирам всяко свое действие, да отчитам и преувеличавам всяка своя емоция... Виртуален дневник, хм! Имаше времена, в които малките момиченца криеха дневниците си на най-незнайни места, места, които могат да бъдат открити само в стаята на една млада дама - под купчината плюшени играчки, зад цветните драсканици на сватби и принцеси в булчински рокли... Защо тази публичност, мама му стара? Защо ми се струва, че зад маската на обществената си ангажираност блогърът тайно задоволява своята колкото вродена, толкова и придобита необходимост от ексхибиционизъм? И това не е онзи прост, чаровен ексхибиционизъм от едно време - девойката се задава по самотната алея, разтваряш енергично шлифера, тя пищи и бяга, ти си си изпълнил норматива. Неееееее, Интернет дава по-големи възможности. Защо трябва да ме вижда една девойка, като може да ме види всеки, бил той девойка или девойко? Защо голотата ми да не бъде масово достъпна? Откъде-накъде ще лишавам хората от свободата да прочетат какво мисля за този политик, какви са впечатленията ми от онази пиеса, с кого съм излязъл вчера и какво ми е казал той за гаджето си? Кой съм аз, че да ограничавам правата на световните граждани? Влез в чичко Гугъл, напиши някоя ключова дума и хоп - голотии. Не голите какчики и батковци, говоря за емоционалното разголване. Пишем в сърч-полето думата "блог"... "Резултати 1 - 10 от около 29 600 000 ". Да опитаме на английски - "blog"... "Резултати... около 204 000 000 ". Баааааафмааму! Двеста и четири милиона стриптийзьори! Кой къде се снимал, кой какви кучета обича, кой кого подкрепя на изборите, кой как застава като пикае - всичко това сякаш писано от един и същи човек! Еднакви изрази, кратки, безсмислени риторични въпроси, патетични изречения от по една дума, еднакъв хумор, досадна ирония, едни и същи жалки опити за оригиналност. Уфф...

Как само хаби младият енергичен човек на нашето време потенциала си в безпреспективни опити да се хареса на непознатата Интернет-аудитория... Жалко. Колко неща можехте да свършите, уважаеми блогъри, докато пишехте. Стриптийз е това ваш'то, еееей!

Разбира се, не отричам абсурдността на това, че хуля блогърството в публикация в собствения си блог, но, както знаем от американските филми, нещата не са черно-бели. Имам си оправдание. Дори няколко...

1. Тук пиша само глупости.
2. Тук пиша само нощем.
3. Заклет враг съм на съня, следователно почти нямам какво да правя нощем.
4. Тук пиша сякаш на себе си. Тъпо е - всеки пише, за да го четат другите, но аз май говоря на себе си... И други хора твърдят, че го правят. Аз не им вярвам, но ето, че май се оказват прави. Хм...
5. Нямам друго оправдание, просто ми се искаше да има и пето.
6. И шесто.

Писна ми. Тъпи блогове. Чао. Пфу...

По-малко от лале...

Ш-ш-ш-ш-ш... Тихо.

EARTH HOUR 2008 - Включи се - изключи се!

Получих e-mail, а и в няколко блога попаднах на постове относно инициативата Earth Hour. Целта й е да вдъхнови хората да се борят заедно срещу промяната в световния климат - глобалното затопляне. Всичко започва през 2007 година в Австралия с един простичък въпрос:

Как да накараме хората да направят нещо срещу глобалното затопляне?

И отговорът не закъснява…

Да накараме хората в Сидни да си спрат тока за един час.

На 31 Март 2007 в Сидни, Австралия - 2.2 милиона души и 2100 корпорации си спират тока за един час - Earth Hour. Това понижило консумацията на електричество с 10.2% (при предварително целеви 5%) за този час, което е еквивалент на 48 000 автомобила по-малко по улиците за една година!!! Включват се дори Операта в Сидни и моста Харбър. Събитието не остава незабелязано и ще се извърши отново на 29 март 2008 година.

Този публичен акт завладя сърцата на много хора от цял свят. В резултат от което, на 29 март 2008 година в 20:00 часа, милионни градове като Копенхаген, Торонто, Чикаго, Мелбърн, Брисбън, Тел Авив, ще се включат изключвайки тока си за един час - Earth Hour.

Надявам се, че ще видя и български градове в този списък. Тук може да видите, че вече има няколко български компании, които са се включили.

От трибуната на този блог искам да се обърна към всички вас - блогъри, читатели, българи, хора! Нека се присъединим към идеята! Нека постоим един час на тъмно, с молитва за Земята. Всеки по този начин може да даде своя принос за едно по-добро бъдеще! Не е малко - капка по капка - вир става. Не би ни коствало много, а бихме спечелили доста!
Помогнете за разпространинието на тази инициатива. Нека Вашият град бъде част от Часът на Земята!

Бабина рецепта за... пача :(

Взимаме рандъм свиня, по възможност дибела, мъзна и гнясна. Разфасоваме я грижливо. Взимаме всичко от свинята, което става за ядене. Изхвърляме го. Взимаме всичко останало (зурла, крачета, уши, хрущяли, дреболии, очи, черва и пр.). Поглъщаме го в суров вид БЕЗ ДА ДЪВЧЕМ. Осланяйки се на естествените реакции на организма си, повръщаме всичко в голяма тенджера. Дефекираме в тенджерата. Разбъркваме сместа усърдно. СДЪВКВАМЕ съдържанието на съда и го поглъщаме. Отново повръщаме всичко, но този път в предварително намазана с лой тава, която поставяме за 20000 години във фурната, докато всичко, което може да се желира, се желира. Готовата пача трябва да престои в хладилник в продължание на 2 седмици, за да стегне. Добавяме чесън на парцали или на вкус.

Добър апетит!

Служби да следят личния ни живот?!?

Да спрем мониторинга на Интернет!!!

Искаме ли службите да следят личния ни живот?


Участвайте в протеста на 7 февруари

Кога: четвъртък - 7.02 от 12.30 до 14.30.

Къде: в градината пред телефонната палата на ул. Гурко 6. Срещу сградата на ДАИТС. (карта)

-----------------------------------------------------------

Цел на кампанията

От месец март догодина, МВР и службите ще могат да събират информация от всеки потребител в Интернет, като това на кого е писал, какви контакти има, какви средства за мигновена комуникация има, кога ги е използвал, с кого и какво точно е правил с тях, както и доста други.
Оправданието за това е, че тези данни биха могли да помогнат в борбата с тероризма.

Защо събирането на данните не е решение на проблема

Предложението за следене на информационния трафик ще разкрие кой на кого се е обаждал и изпращал имейли, какви сайтове са посещавали хората и дори къде са били с мобилните си телефони. На телефонните компании и доставчиците на Интернет услуги ще бъде наредено да запазват цялата информация за трафика на клиентите си. Достъп до тези данни ще бъде даден на полицейските власти и разузнавателните агенции в Европа. Различни предложения в Брюксел съдържат различни периоди на пазене на информацията - от 6 месеца до 4 години.

Задържането на данни е агресивен метод, който се намесва в личния живот на 450 милиона души в Европейския съюз. Задържането на данни е политика, която безпрецедентно разширява правата на полицейско наблюдение. В същото време нарушава много от инструментите, гарантиращи човешките права в Европа, като Директивите за защита на данните и Европейската конвенция за правата на човека.

Задържането на данни означава, че управляващите могат да се намесват в частния ви живот и личната ви кореспонденция, без значение дали сте заподозрян извършител на престъпление или не. Задържането на данни не е решение на проблемите с тероризма и престъпността.

През м. юли 2005 г. Европейският парламент прие доклад от члена на ЕП Александър Алваро относно плана за задължително задържане на данни. Заключението от доклада е, че предложението е прекомерна мярка. Също така, докладът поставя под въпрос необходимостта, ефективността и големите разходи за телекомуникационната индустрия и потребители.

Никъде в Европа не е проведено проучване, което да потвърди необходимостта от създаване на база данни от такъв мащаб и която да съдържа толкова поверителна информация, за нуждите на борбата с тероризма.

Нападенията срещу Лондон (атаките на метрото), които станаха причнина за обсъжданията в директивата са нападения срещу човешките права.
Защитаването на тези права е от особена важност, когато обществото и управляващите са изправени пред криза. Възможно най-лошата реакция би била застрашаването на тези внимателно изработени права с панически отговор.
Отговор на тероризма под формата на масово наблюдение би довел до невероятен успех за извършителите на нападенията: цялостно подкопаване на нашите изконни ценности.

Прочетете още и:

Съхранението на информация не е решение!
Можеше ли да спрем тази директива?
Как ние приехме директивата


Благодарим за голямата подкрепа на:

Замунда, бТВ, Свежо, които дадоха голяма гласност на проблема и пренасочиха част от трафика си насам.
Благодарим и на, всички, които сложиха бутони.

Народът срещу Сънчо, Vol. N-ти

6:28 (шест и двайсет и осем) е. Сутринта. Още не съм легнал. Аз съм луд. Слушам две песни на Repeat цяла нощ. Много са хубави. Хубавите песни не омръзват. Това не променя факта, че утре един дебел човек ще ме събуди (в колкото и да звънне), за да се видим. Друг път ще се виждаме. Много съм тъп. Ойде ми денят. Язък за бялата идилия навън. Тъпанар. После съм и на лекции. Сънчо, you bitch!!!

Silent night, holy night...

Тази нощ. Сам навън. Вали ситен нежен бял студен прашец. Всичко блести под меката светлина на лампите. Снегът стига над глезените ми. Всичко е тихо, само лек, освежаващ ветрец гали лицето ми със снежинки. Улиците и тротоарите не се виждат. Вали, всичко е бяло и тихо. Единствените следи в мекия сняг са тези, които оставям след себе си. Вървя тихо, деликатно, за да не разваля тази вълшебна бяла идилия. По някое време щастието ме обзема дотолкова, че забравям за тишината и се затичвам напред по меката бяла улица и се смея с цяло гърло, разперил ръце, разкопчал якето си. Не ми е студено, дишам с пълни гърди. Вдъхвам романтиката на зимата, романтика, която отдавна не бях усещал. Красота... Затананиквам си Let it snow, let it snow, let it snow на Франк Синатра и вървя, омаян, заслепен от белоснежната нощ. Тиха нощ, свята нощ, всичко спи... Първата нощ от новата година. Красота, любов, романтика...
Силата на природата...