Защо съм още буден?

Мислех да попиша - не може, викам си, да оставя хората на сухо. После се сетих, че утре ставам в шест за лекции... Всъщност те започват в осем, но университетът се намира на другия край на града - единственото му лошо качество, след нехуманните цени. Не, че ще бъде фатално, ако не отида. На немски съм.
СТОП! Писах, писах, писах. Последва обяснение относно избора на език, възможните варианти, създалата се ситуация, кратки бележки, засягащи както езиковото образование като цяло, така и моето собствено. Писах за очарователната си учителка по немски и за това, как ми е жал да я оставя, тъй като групата може да се разпадне, въпреки че събота и неделя сутрин не са най-подходящото време за лекции. Писах, писах, писах...
Тогава майка ми нахлу в стаята, за да ме упрекне, че будилникът ми я е събудил и ме заюрка да се стягам за тръгване. Вежливо и обясних, че е сънувала, че никакъв будилник не се е обаждал и тя най-възпитано се върна да си досънува. Тази кратка пауза ме върна в реалността. Когато отново погледнах към текста, се замислих за естеството му. Какво по дяволите ги е*е хората защо, как и кога съм решил да уча немски и какви са бъдещите ми планове, свързани с него?!? Стигнах до извода, че това никого, ама никого не би трябвало да интересува, дори мен. Затова маркирах тъпия текст (който бях писал в продължение на час и половина в паузите между чата с една девойка и просъницата) и натиснах Delete.
Истината е, че се радвам, че го сторих.
Сега, докато не съм изтрил и тази глупост, ще си легна, за да стана отново само след три часа, този път събуден от истински будилник. Както казваше една съученичка рано сутрин:

"Ставането в шест часа не е белег на цивилизацията!"

Лека.