Коледа, благодарности, клишета :)

Сложих нашите да спят и стоя сам в удобния си стол, поклащам се в бавен ритъм и пийвам вкусно уиски. Весела Коледа, приятели и неприятели :) Какво е Коледа без клишета? Едно прекрасно такова са благодарностите, за които, впрочем, сега осъзнавам, че съм се вдъхновил от филмовите награди на MTV, които зяпах безстрастно допреди малко... Та:

Благодаря ви, Близки хора, че ми давате необходимата доза емоции (в моя случай е нужна огромна), с които захранвам батериите си ежедневно. Напоследък си позволих да поекспериментирам доста. Починах си от ВСИЧКО и - логично - сега всичкото това ВСИЧКО ще ми се струпа на главата наведнъж. Супер. Не бих променил нищо, не бих се върнал назад, не биг взел други решения, впрочем, това важи за целия ми живот.

Благодаря ти, Болен мозък, задето си достатъчно болен, че да не е възможно друг освен теб самият да те разболее. Сериозно, мазохизмът е сериозно подценяван...

Благодаря ти, Свят, затова, че си толкова безгранично интересен и продължаваш да ми доказваш, че никога през акъла ми няма да мине мисълта за самоубийство :)

Благодаря ти, Музика - в главата ми и извън нея, задето съпътстваш всяка мисъл, чувство и преживяване в съществуването ми :)

Благодаря ви, Всички хора по света, задето понякога сте добри :)

Благодаря на себе си, в случай че в бъдеще направя нещо, което заслужава благодарности и забравя да си ги дам :)

Весела Коледа на всички! Бъдете добри и слушайте малкото, слабичко гласче, скрито под милионите катове суета и ежедневие, някъде дълбооооко във вас. Аз слушам своето и досега не ме е предавало :)

Целувка, прегръдка и пр. клиширани жестове, от които не бива да ни е страх, защото фактът, че са се превърнали в клишета, само доказва истинността им ;)

Наздраве от мен и моя добър приятел Джони Уокър ;)

_______________