понеделник, 28 март 2011 г.

Нещо... старо.

За Вас

Аз зная как да Ви спечеля
лесно е - точно като другите -
точните струни да намеря,
които като дръпна, да се чудите
къде съм, как съм, мисля ли за Вас,
да ме бленувате до нетърпимост,
да ме сънувате наяве и в несвяст,
да се удавяте във уязвимост...
Да, лесно е - въпрос на лостове,
на копчета, които да натискаш,
и да създаваш мрежи, мостове,
за да отидеш докъдето искаш.
Ала защо така се получава,
че този път не искам и не мога
да търся струни, мостове да правя,
по мрежи плетени от блянове да ходя?
Усещам, сякаш няма нужда
от планове, от маски чужди,
усещам, в мен не се пробуждат
тъй обичайните ми нужди...
Събличам се като че ли
от хипнотичните одежди
и истинските си очи
едва забележимо свеждам,
клепачи навлажнени свивам
и с всяка Ваша дума чута
сърцето ми във миг забива
с петстотин удара в минута...
А мога да приспя тез странни чувства –
ще ме боли, но мога да го сторя,
да затъмня съвсем очите пусти,
сърцето бясно в клетка да затворя.
Ще трябва само време – това е инструментът,
със който, ако знае как умело да борави,
Човекът може да сломи Момента,
да го убие и да го забрави.
Но ето, пак говоря за машини,
за механизми, лостове и копчета натискам,
държа на Времето безкръвните турбини
и трия мигове, а как не искам...
И няма този път да ползвам плитки трикове,
защото туй с сърцето ми се случва твърде рядко,
най-честно ще изпиша писма милиони в пликове
и Вий ще ги четете, а аз ще страдам сладко...


4 Ноември 2010
_______________

четвъртък, 10 март 2011 г.

Важното е...

Важното е да има живот - просто по принцип, като цяло, не е лошо да го пазим.

Важното е да има движение - вътре в нас и/или около нас, с наше участие.

Важното е да има любов - където, когато, защото, колкото може, към когото/каквото и да е (колкото повече, толкова по-добре).

Важното е да сме добри - заради себе си, заради другите, заради любов, просто така, заради религия, вяра, принципи, опит, все тая - добри да сме.

Важното е да не се взимаме прекалено насериозно.

Важното е да вярваме в себе си, но не толкова, че да не вярваме в другите.

Важното е да отделяме време, за да оценим това, което заслужава да бъде оценено.

Важното е, че сме хора.

Важното е да имаме предвид, че и другите хора са хора - това е важно.

Важното е да не ни е страх - също много важно.


Пийс аут.

_______________

събота, 12 февруари 2011 г.

Нирвана...

Боже, колко съм жив...

Колко сме живи всички...

Колко е живо всичко...

Цветове, планети, ухания, материи, усещания, потребности, орбити, любов...

Колко многоточия...

Колко е нежно всичко...

...или поне уязвимо.

ОБИЧАМ.


събота, 25 декември 2010 г.

Коледа, благодарности, клишета :)

Сложих нашите да спят и стоя сам в удобния си стол, поклащам се в бавен ритъм и пийвам вкусно уиски. Весела Коледа, приятели и неприятели :) Какво е Коледа без клишета? Едно прекрасно такова са благодарностите, за които, впрочем, сега осъзнавам, че съм се вдъхновил от филмовите награди на MTV, които зяпах безстрастно допреди малко... Та:

Благодаря ви, Близки хора, че ми давате необходимата доза емоции (в моя случай е нужна огромна), с които захранвам батериите си ежедневно. Напоследък си позволих да поекспериментирам доста. Починах си от ВСИЧКО и - логично - сега всичкото това ВСИЧКО ще ми се струпа на главата наведнъж. Супер. Не бих променил нищо, не бих се върнал назад, не биг взел други решения, впрочем, това важи за целия ми живот.

Благодаря ти, Болен мозък, задето си достатъчно болен, че да не е възможно друг освен теб самият да те разболее. Сериозно, мазохизмът е сериозно подценяван...

Благодаря ти, Свят, затова, че си толкова безгранично интересен и продължаваш да ми доказваш, че никога през акъла ми няма да мине мисълта за самоубийство :)

Благодаря ти, Музика - в главата ми и извън нея, задето съпътстваш всяка мисъл, чувство и преживяване в съществуването ми :)

Благодаря ви, Всички хора по света, задето понякога сте добри :)

Благодаря на себе си, в случай че в бъдеще направя нещо, което заслужава благодарности и забравя да си ги дам :)

Весела Коледа на всички! Бъдете добри и слушайте малкото, слабичко гласче, скрито под милионите катове суета и ежедневие, някъде дълбооооко във вас. Аз слушам своето и досега не ме е предавало :)

Целувка, прегръдка и пр. клиширани жестове, от които не бива да ни е страх, защото фактът, че са се превърнали в клишета, само доказва истинността им ;)

Наздраве от мен и моя добър приятел Джони Уокър ;)

_______________

неделя, 7 ноември 2010 г.

Хубаво е...

Париж из фън. Японци ар фън. С девойка със сигурност е по-фън, ама като трябва да воюваш със самия себе си, е хем по-лесно, хем по-трудно... Във всеки случай е по-забавно ;)
_______________

неделя, 31 октомври 2010 г.

Осмоъгълници

Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Как и защо успявам да се набутвам в центъра на най-големите лайна? Как? Защо?

____________________

неделя, 27 юни 2010 г.

От ЦРУ с любов

"Ще свърши войната, всичко някак си ще улегне, ще се утаи и уреди. И ние ще хвърлим всички сили, всичкото си злато, цялата материална сила за измамване и оглупяване на хората! Човешкият мозък, съзнанието са приспособени към промяна. Посявайки в СССР хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как? Ние ще намерим наши единомишленици... наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод след епизод ще се разиграва грандиозната по своя мащаб трагедия на гибелта на най-непокорния на Земята народ - руския, на окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание. От литературата и изкуството им ние например постепенно ще изтръгваме тяхната социална същност, ще отчуждим творците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, кината, пресата - всичко ще изобразява и прославя най-низките човешки усещания, чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените творци, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма, предателството - с една дума, всякаква безнравственост. В управлението на държавата ще създадем хаос и безпорядък. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за своеволието на чиновниците, рушветчийството, безпринципност и мотаене - всичко, което води до онова, което им скимне да правят. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат въздигнати до добродетел...честност порядъчността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелици от миналото... Простащина и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх един от друг, и нахалството, безсрамието, предателството, национализмът и враждебността между народите и най-вече враждебността и омразата към руския народ - всичко това ние ловко и незабелязано ще култивираме и всичко това ще разцъфне с кичести цветове. Сега малцина, много малко хора ще се досещат или даже ще разбират какво става... Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгваме духовните корени на болшевизма, ще опошляваме, ще унищожаваме корените на народната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се залавяме с хората още от детските и юношеските им години. Главният ни залог ще бъде на младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ето така ние ще направим. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ".

Алън Фостър Дълес (1945 г., при учредяването на ЦРУ)

____________________

Нещата такива, каквито са...