Животът в 20 (и една) лесни стъпки

Научих, че:

1. Нищо няма значение, следователно всичко може да има значение, следователно значение има това, което поискаш.
2. Следователно е тъпоумно да се взимаш насериозно.
3. Нищо, което иглежда просто, не е толкова просто, колкото изглежда и нищо, което изглежда сложно, не е толкова сложно, колкото изглежда.
4. ИМАМЕ право да съдим другите и да не чакаме Бог или нещо друго да го направи. Просто е глупаво да изпадаме в крайности, понеже зад всяка дума и постъпка си има история - човек е продукт на културата и на всичко, което му се е и не му се е случило.
5. Има такова нещо като карма и тя не е нищо свръхестествено, а просто логичнен резултат от действията на хората в средата, която сами са си създали.
6. Вероятно не всичко е субективно, но обективното не може да бъде възприето от нас или от познатите ни живи същества. (вж. т.1)
8. От всеки и от всичко има какво да научиш.
9. Ако веднъж познаеш вътрешния си глас и не му изневеряваш, ще живееш спокойно и (ако можеш) щастливо.
10. Няма смисъл да се влага особено значение във времето - всеки миг може да бъде вечност.
11. Не е добре да се бърза в живота - прекалено бързо се оказваш мъртъв.
12. Човек не може да знае всичко и това е в реда на нещата.
13. Има ТОЛКОВА много, което не знаем, че е абсурдно, пламенно да защитаваме или отхвърляме каквото и да е, както и да третираме някого по-различно, ако го прави.
14. Страхът е излишна емоция, добре е всячески да се ампутираме от нея. Животът ни може да бъде спасен и от други, по-малко безсмислени и вредни човешки състояния и качества.
15. Понякога е добре да се мисли, понякога - да се чувства. ВНИМАНИЕ: Едното не изключва другото.
16. Човек е по-щастлив и спокоен, ако осъзнава самото си съществуване - а ако може и съществуването на всичко останало - като висша ценност и привилегия и изпитва радост от това. Много помага съзерцанието във Вселената и откриването на красотата във всичко.
17. Човекът е животно, което постоянно подценява и надценява себе си и всичко около себе си и често твърди, че не е животно, освен когато му изнася да твърди, че е такова.
18. Агресията, омразата, нетолерантността и др. подобни най-често водят до нещастие - лично и чуждо, често в дългосрочен план. (вж. т.5)
19. Твърдения като: "Никой няма право да ми казва какво да правя!" са неверни. Всеки има право да прави каквото си иска. Понеже ние също сме част от това "всеки", наше право е да правим, мислим, позволяваме и вярваме (в) каквото поискаме. Спазваме законите, например, не защото е задължително, а защото така сме решили. Ако искаме, свободни сме да не го правим и да търпим последствията от това, с които обикновено сме наясно. Храним се, защото така искаме - можем да спрем да го правим по всяко време, ако пожелаем да умрем. С други думи, нищо не ТРЯБВА и ВСИЧКО е въпрос на избор.
20. Човек може да бъде шастлив ВИНАГИ, ако се научи да бъде такъв. Обикновено е по-лесно, ако познаваш себе си. Това означава да знаеш кой си и кой не си. Това става, като знаеш кои са и не са другите. Това става, като ги опознаеш. Това се случва, ако ги допуснеш близо до себе си. А това става, ако си отворен към света.

P.S. Научих, че винаги има какво още да науча.

Peace out.

Прочети ми...

През последните няколко години у нас се появиха многобройни образователни проекти, свързани с повишаване на грамотността, стимулиране на четенето и поощряване на културното развитие сред младите хора. Някои имаха успех, други потънаха в прашните архиви на времето, а трети просто изчакваха подходящия момент, за да се появят. „Почети ми” е един от тях .

Идеята за проекта се ражда преди две години, когато екипът на списание „Българска наука” заедно с няколко незрящи решават да подемат инициатива, целяща да разшири и обогати знанията на младежи в неравностойно положение и по-конкретно – онези с увредено зрение. Месеци по-късно проектът е на път да бъде осъществен с помощта на сдружение „Щастливо дете”, съвместно с което „Почети ми” успя да спечели финансиране по програма „Младежта в действие”.

Идеята е доброволци да прочетат на глас и да запишат 20 статии, съобразени с учебния материал и подходящи за младежи на възраст от 16 до 18 години. Прочетените статии ще бъдат записани на 1000 диска, във формат, достъпен за незрящи. След това тези CD-та ще се разпространят в училищата за слепи в София и Варна, в структурите на Съюза на слепите, както и сред много организации, работещи с деца с подобни проблеми. "Предвидили сме и закупуването на 20 броя mp3-плейъра, които ще се дадат на специални библиотеки, специализирани места и определени слепи деца, които нямат компютър и не могат да използват директно CD", обясняват още от "Българска наука".

Проектът е насочен към подпомагане на младежите с увредено зрение и цели приобщаването им към неформалното образование, запознаването им с научна и научно-популярна литература, и в крайна сметка подпомагането на на цялостното им образование и интеграция.

Ако желете да се включите в проекта с четене на статии, можете да се свържете с екипа на списание "Българска наука" на имейл admin@nauka.bg. Единственото условие към доброволците е да имат добра дикция и желание!


Източник: "Аз чета"
Автор: Валентина Маринова

PS: Освен чрез имейл, можете да заявите желание за участие като доброволец тук и/или тук :)

Химн на студента!

Ако трябва да откроите най-характерните черти на студенсткото съществувание, кои биха били първите ви асоциации? За студентите е по-лесно да отговорят, а някой би поспорил, че за нестуденти проблемът е още по-прост. Нека ви помогна:

1. БИРА.
2. Представители на противоположния пол.
3. Музика.
4. Учене, чийто ред ще дойде. Утре. Е, все някога.
5. Безсъние, свързано с всяко едно от гореизброените - индивидуално или в произволни комбинации.
6. Още БИРА.

Познато? Не се съмнявам. По този повод, формулиран в условията на един конкурс, на който така и не се явих (пак заради гореизброените), съчиних кратка мелодийка и текст, с които възпявам прелестите на студентсвото. Действието се развива на едно от многото малки речни плажчета в Тарту, Естония - раят за европейския студент, особено ако участва в програма "Еразъм", както всички нас от клипчето. Засне ни спонтанно Мартин - барабанистът на бандата (две публикации по-долу бандата е спомената и описана).

Текстът и мелодията отнеха около 6 минути, китарният аранжимент отне на Марко (италианецът с китарата, очевидно) около 30 секунди. Още 30, за да се синхронизираме и общото време за измисляне и осъществяване на песента става около 7-8 минути с почивките. Малко е, но облегнат на дърво на плажа за такива неща се пише лесно ;) Впрочем, вижда се, че чета думите от парче вестник - единствената хартия, с която разполагахме :)

Не мога да ви помогна с акордите/табовете, но текстът е лесен:

BEER

Oh, Beer!
I won’t keep you waiting, I’ll be here
I’ll love you till I faint, until it’s clear
That you’re all gone, and this here song
Will concentrate on all the pretty girls
Most beautiful in all the northern world
So blond and tall… And when I’m broke
I’ll play a tune and sing with all my voice
And when the song is done I’ll call the boys
We’ll buy more beer and make some noise
And when the morning comes we’ll fall asleep
We’ll wake up after lunch and start to weep
There’s stuff to do, not one or two
But it can wait, it’s gonna be okay
Let’s get more beer… (x много)


И те така :) Enjoy, дет' се вика:




НАЗДРАВЕ, колеги! ;)

Not timeless

Ако не поливаш цветето, ще изгние.
Ако не забърсваш картината, прахта ще се полепи по нея.
Ако редовно тъпчеш килима, цветовете му ще се изгубят.
Ако гризеш пантофа постоянно, ще се захаби.
Ако остриш ноктите си всеки ден в тапетите, ще ги изхвърлят.
Ако лъжеш кучето често, ще спре да ти вярва.
Ако закъсняваш вечно, ще спрат да те чакат.
Ако тя... той ще...
Ако ти... аз...

Знаех си!

Сигурен съм, че имам две сърца. Мисля, че едното е спряло отдавна и се е смалило. За сметка на това другото е наистина огоромно, защото от много време върши работа за две сърца. По-живо е от всякога и тупти толкова силно, че ще ми пръсне гърдния кош. Само че за първото не съм сигурен дали е мое, а второто нещо не мога да го намеря... Или обратното.

________________

Ka Moosiga

Не, че нещо се чува, но това сме аз и групата ми в Тарту, Естония. Бандата се сформира тук преди около месец - аз (този, който пее във видеото), четирима италианци (другите двама вокали, бас и китара) и един естонец на барабаните. Час и половина концерт. Лудница, скачане, викане, блъскане - това е запис на единствената бавна песен, която изсвирихме, другото беше рок и джангър. Фенската маса е стабилна, имаме още участия скоро - бих ви казал дати и места, но освен ако не сте в Естония, най-вероятно няма да присъствате :) Вярвам, ще познаете песента, въпреки кофти озвучаването - посветена е на една девойка, на която и да не й пука особено, посвещението си остава. Бих писал повече, но бързам :)))

Нещо... старо.

За Вас

Аз зная как да Ви спечеля
лесно е - точно като другите -
точните струни да намеря,
които като дръпна, да се чудите
къде съм, как съм, мисля ли за Вас,
да ме бленувате до нетърпимост,
да ме сънувате наяве и в несвяст,
да се удавяте във уязвимост...
Да, лесно е - въпрос на лостове,
на копчета, които да натискаш,
и да създаваш мрежи, мостове,
за да отидеш докъдето искаш.
Ала защо така се получава,
че този път не искам и не мога
да търся струни, мостове да правя,
по мрежи плетени от блянове да ходя?
Усещам, сякаш няма нужда
от планове, от маски чужди,
усещам, в мен не се пробуждат
тъй обичайните ми нужди...
Събличам се като че ли
от хипнотичните одежди
и истинските си очи
едва забележимо свеждам,
клепачи навлажнени свивам
и с всяка Ваша дума чута
сърцето ми във миг забива
с петстотин удара в минута...
А мога да приспя тез странни чувства –
ще ме боли, но мога да го сторя,
да затъмня съвсем очите пусти,
сърцето бясно в клетка да затворя.
Ще трябва само време – това е инструментът,
със който, ако знае как умело да борави,
Човекът може да сломи Момента,
да го убие и да го забрави.
Но ето, пак говоря за машини,
за механизми, лостове и копчета натискам,
държа на Времето безкръвните турбини
и трия мигове, а как не искам...
И няма този път да ползвам плитки трикове,
защото туй с сърцето ми се случва твърде рядко,
най-честно ще изпиша писма милиони в пликове
и Вий ще ги четете, а аз ще страдам сладко...


4 Ноември 2010
_______________

Важното е...

Важното е да има живот - просто по принцип, като цяло, не е лошо да го пазим.

Важното е да има движение - вътре в нас и/или около нас, с наше участие.

Важното е да има любов - където, когато, защото, колкото може, към когото/каквото и да е (колкото повече, толкова по-добре).

Важното е да сме добри - заради себе си, заради другите, заради любов, просто така, заради религия, вяра, принципи, опит, все тая - добри да сме.

Важното е да не се взимаме прекалено насериозно.

Важното е да вярваме в себе си, но не толкова, че да не вярваме в другите.

Важното е да отделяме време, за да оценим това, което заслужава да бъде оценено.

Важното е, че сме хора.

Важното е да имаме предвид, че и другите хора са хора - това е важно.

Важното е да не ни е страх - също много важно.


Пийс аут.

_______________

Нирвана...

Боже, колко съм жив...

Колко сме живи всички...

Колко е живо всичко...

Цветове, планети, ухания, материи, усещания, потребности, орбити, любов...

Колко многоточия...

Колко е нежно всичко...

...или поне уязвимо.

ОБИЧАМ.