Чероки

Един стар Чероки учел внука си за живота. "Вътре в мен се води битка", казал той на момчето.

"Това е ужасна борба между два вълка."

После обяснил.

"Единият е зъл - той е гняв, завист, мъка, съжаление, алчност, арогантност, самосъжаление, вина, негодувание, малоценност, лъжи, фалшива гордост, надменност и его."

Той продължил.

"Другият е добър - той е радост, мир, любов, надежда, спокойствие, смирение, топлота, доброжелателност, разбиране, щедрост, истина, състрадание и вяра. Същата битка се води и вътре в теб - и във всеки друг човек."

Внукът се замислил за малко и после попитал дядо си: "Кой вълк ще победи?"

Старият Чероки казал просто:

"Когото нахраниш."

Плаче ми се.

Плаче ми се. Заради всичко лошо. Заради повърхостните, тъпи хора ми се плаче. Плаче ми се, задето хората плачат и имат защо. Плаче ми се, че не можеш да помогнеш на всички и затова не е удовлетворяващо да помогнеш и на един. Другият път е хедонизъм, егоцентризъм. Тогава пък трябва да си сляп и глух. Въобще постигането на щастие е свързано с пълно затваряне на сетивата за чуждото страдание. Явно ignorance is bliss. Ето затова ми се плаче. И ако зарева, колко жалко и глупаво ще бъде някога да спра. Затова няма да започвам. Плаче ми се.

"Боже, дай ми мъдростта да приема това, което не мога да променя." Не я искам тая мъдрост. Духът ми не иска да бъде сломен, това е саморазрушение, регрес, смоубийство. По-добре съществото ми да агонизира в мъчителна, вечна трагедия, отколкото да се примири с непримиримото.

Плаче ми се.