сряда, 6 февруари 2008 г.

Служби да следят личния ни живот?!?


не на шпионирането


Да спрем мониторинга на Интернет!!!

Искаме ли службите да следят личния ни живот?


Участвайте в протеста на 7 февруари

Кога: четвъртък - 7.02 от 12.30 до 14.30.

Къде: в градината пред телефонната палата на ул. Гурко 6. Срещу сградата на ДАИТС.
(карта)

-----------------------------------------------------------

Цел на кампанията

От месец март догодина, МВР и службите ще могат да събират информация от всеки потребител в Интернет, като това на кого е писал, какви контакти има, какви средства за мигновена комуникация има, кога ги е използвал, с кого и какво точно е правил с тях, както и доста други.
Оправданието за това е, че тези данни биха могли да помогнат в борбата с тероризма.

Защо събирането на данните не е решение на проблема

Предложението за следене на информационния трафик ще разкрие кой на кого се е обаждал и изпращал имейли, какви сайтове са посещавали хората и дори къде са били с мобилните си телефони. На телефонните компании и доставчиците на Интернет услуги ще бъде наредено да запазват цялата информация за трафика на клиентите си. Достъп до тези данни ще бъде даден на полицейските власти и разузнавателните агенции в Европа. Различни предложения в Брюксел съдържат различни периоди на пазене на информацията - от 6 месеца до 4 години.

Задържането на данни е агресивен метод, който се намесва в личния живот на 450 милиона души в Европейския съюз. Задържането на данни е политика, която безпрецедентно разширява правата на полицейско наблюдение. В същото време нарушава много от инструментите, гарантиращи човешките права в Европа, като Директивите за защита на данните и Европейската конвенция за правата на човека.

Задържането на данни означава, че управляващите могат да се намесват в частния ви живот и личната ви кореспонденция, без значение дали сте заподозрян извършител на престъпление или не. Задържането на данни не е решение на проблемите с тероризма и престъпността.

През м. юли 2005 г. Европейският парламент прие доклад от члена на ЕП Александър Алваро относно плана за задължително задържане на данни. Заключението от доклада е, че предложението е прекомерна мярка. Също така, докладът поставя под въпрос необходимостта, ефективността и големите разходи за телекомуникационната индустрия и потребители.

Никъде в Европа не е проведено проучване, което да потвърди необходимостта от създаване на база данни от такъв мащаб и която да съдържа толкова поверителна информация, за нуждите на борбата с тероризма.

Нападенията срещу Лондон (атаките на метрото), които станаха причнина за обсъжданията в директивата са нападения срещу човешките права.
Защитаването на тези права е от особена важност, когато обществото и управляващите са изправени пред криза. Възможно най-лошата реакция би била застрашаването на тези внимателно изработени права с панически отговор.
Отговор на тероризма под формата на масово наблюдение би довел до невероятен успех за извършителите на нападенията: цялостно подкопаване на нашите изконни ценности.

Прочетете още и:

Съхранението на информация не е решение!
Можеше ли да спрем тази директива?
Как ние приехме директивата


Благодарим за голямата подкрепа на:

Замунда, бТВ, Свежо, които дадоха голяма гласност на проблема и пренасочиха част от трафика си насам.
Благодарим и на, всички, които сложиха бутони.

петък, 4 януари 2008 г.

Народът срещу Сънчо, Vol. N-ти

6:28 (шест и двайсет и осем) е. Сутринта. Още не съм легнал. Аз съм луд. Слушам две песни на Repeat цяла нощ. Много са хубави. Хубавите песни не омръзват. Това не променя факта, че утре един дебел човек ще ме събуди (в колкото и да звънне), за да се видим. Друг път ще се виждаме. Много съм тъп. Ойде ми денят. Язък за бялата идилия навън. Тъпанар. После съм и на лекции. Сънчо, you bitch!!!

сряда, 2 януари 2008 г.

Silent night, holy night...

Тази нощ. Сам навън. Вали ситен нежен бял студен прашец. Всичко блести под меката светлина на лампите. Снегът стига над глезените ми. Всичко е тихо, само лек, освежаващ ветрец гали лицето ми със снежинки. Улиците и тротоарите не се виждат. Вали, всичко е бяло и тихо. Единствените следи в мекия сняг са тези, които оставям след себе си. Вървя тихо, деликатно, за да не разваля тази вълшебна бяла идилия. По някое време щастието ме обзема дотолкова, че забравям за тишината и се затичвам напред по меката бяла улица и се смея с цяло гърло, разперил ръце, разкопчал якето си. Не ми е студено, дишам с пълни гърди. Вдъхвам романтиката на зимата, романтика, която отдавна не бях усещал. Красота... Затананиквам си Let it snow, let it snow, let it snow на Франк Синатра и вървя, омаян, заслепен от белоснежната нощ. Тиха нощ, свята нощ, всичко спи... Първата нощ от новата година. Красота, любов, романтика...
Силата на природата...

сряда, 5 декември 2007 г.

This means war!

Започват да ти се затварят очите.
Мускулите ти забиват.
Тялото ти функционира на една осемнайста от нормалната си скорост.
Мисълта ти е по бавна от ерозия.
Не можеш да вършиш никаква работа.
Принуден си да си легнеш.
Лягаш.
Лежиш.
Не виждаш, не чуваш, не усещаш, всичките ти сетива умират.
В безсъзнание си.
Така всяко денонощие.
Ако си мислиш, че си живял 90 години, реално си живял 60, защото една трета от живота ти преминава в състояние на безпомощност.
Когато излезеш от това състояние си неадекватен.
Ако не го правиш редовно страдаш физически и психически, бавно умираш.
Що е то?
Сън.

вторник, 20 ноември 2007 г.

За Фадо и добрите приятели.

Фадо е супер.
Фадо е много, най.
Добрите прители не са много
и не са по-добри от Фадо.
Фадо е по-добро от добрите приятели.
Ето Фадо:
Fado. <- цък за Фадо.

вторник, 6 ноември 2007 г.

понеделник, 29 октомври 2007 г.

Избори

Защо бе, народе, си толкова зле?
Защо бе, кажи ми - не те ли ебе?
На сърпа и чука, и феса, и царя
защо тъй охотно вратата отваряш?

Защо тъй от страх да не се претовариш
не мислиш и водят те пожарникари?
Защо кандидати от кол и въже
избиват се кой пръв да ти го навре?

Защо партизанските внуци богати
мандати печелят въздълги, еба ти?
Защо автобуси гласуват с резняци?
Защо тъй "повЕрвахте" в некви тъпаци?

Защо се оплакваш обаче тогава?
Във тъмната стая нали сам оставаш?
Гласувай идиотски, гласувай на сляпо!
Недей да ми хленчиш обаче, тъпако!

И после се жалваш, че бил си бил гладен,
че в "тая държава" животът бил гаден!
Ти сам си го вкара и сам си го врътна!
Отзад си изпроси субстанция мътна!

Вземи образовай се малко веднъж!
Стегни се, Бай Ганьо - кажи, че си мъж!
Стига си спал, отвори тез очи!
Позиция гражданска ти заяви!

Не вярвай на всеки красив баритон,
Европа ще видиш през крив макарон!
Не ти ли е писнало веч да робуваш?
Българийо, време е с ум да гласуваш!



Нещата такива, каквито са...