1. Нищо няма значение, следователно всичко може да има значение, следователно значение има това, което поискаш.
2. Следователно е тъпоумно да се взимаш насериозно.
3. Нищо, което иглежда просто, не е толкова просто, колкото изглежда и нищо, което изглежда сложно, не е толкова сложно, колкото изглежда.
4. ИМАМЕ право да съдим другите и да не чакаме Бог или нещо друго да го направи. Просто е глупаво да изпадаме в крайности, понеже зад всяка дума и постъпка си има история - човек е продукт на културата и на всичко, което му се е и не му се е случило.
5. Има такова нещо като карма и тя не е нищо свръхестествено, а просто логичнен резултат от действията на хората в средата, която сами са си създали.
6. Вероятно не всичко е субективно, но обективното не може да бъде възприето от нас или от познатите ни живи същества. (вж. т.1)
8. От всеки и от всичко има какво да научиш.
9. Ако веднъж познаеш вътрешния си глас и не му изневеряваш, ще живееш спокойно и (ако можеш) щастливо.
10. Няма смисъл да се влага особено значение във времето - всеки миг може да бъде вечност.
11. Не е добре да се бърза в живота - прекалено бързо се оказваш мъртъв.
12. Човек не може да знае всичко и това е в реда на нещата.
13. Има ТОЛКОВА много, което не знаем, че е абсурдно, пламенно да защитаваме или отхвърляме каквото и да е, както и да третираме някого по-различно, ако го прави.
14. Страхът е излишна емоция, добре е всячески да се ампутираме от нея. Животът ни може да бъде спасен и от други, по-малко безсмислени и вредни човешки състояния и качества.
15. Понякога е добре да се мисли, понякога - да се чувства. ВНИМАНИЕ: Едното не изключва другото.
16. Човек е по-щастлив и спокоен, ако осъзнава самото си съществуване - а ако може и съществуването на всичко останало - като висша ценност и привилегия и изпитва радост от това. Много помага съзерцанието във Вселената и откриването на красотата във всичко.
17. Човекът е животно, което постоянно подценява и надценява себе си и всичко около себе си и често твърди, че не е животно, освен когато му изнася да твърди, че е такова.
18. Агресията, омразата, нетолерантността и др. подобни най-често водят до нещастие - лично и чуждо, често в дългосрочен план. (вж. т.5)
19. Твърдения като: "Никой няма право да ми казва какво да правя!" са неверни. Всеки има право да прави каквото си иска. Понеже ние също сме част от това "всеки", наше право е да правим, мислим, позволяваме и вярваме (в) каквото поискаме. Спазваме законите, например, не защото е задължително, а защото така сме решили. Ако искаме, свободни сме да не го правим и да търпим последствията от това, с които обикновено сме наясно. Храним се, защото така искаме - можем да спрем да го правим по всяко време, ако пожелаем да умрем. С други думи, нищо не ТРЯБВА и ВСИЧКО е въпрос на избор.
20. Човек може да бъде шастлив ВИНАГИ, ако се научи да бъде такъв. Обикновено е по-лесно, ако познаваш себе си. Това означава да знаеш кой си и кой не си. Това става, като знаеш кои са и не са другите. Това става, като ги опознаеш. Това се случва, ако ги допуснеш близо до себе си. А това става, ако си отворен към света.
P.S. Научих, че винаги има какво още да науча.
Peace out.
