Ka Moosiga

Не, че нещо се чува, но това сме аз и групата ми в Тарту, Естония. Бандата се сформира тук преди около месец - аз (този, който пее във видеото), четирима италианци (другите двама вокали, бас и китара) и един естонец на барабаните. Час и половина концерт. Лудница, скачане, викане, блъскане - това е запис на единствената бавна песен, която изсвирихме, другото беше рок и джангър. Фенската маса е стабилна, имаме още участия скоро - бих ви казал дати и места, но освен ако не сте в Естония, най-вероятно няма да присъствате :) Вярвам, ще познаете песента, въпреки кофти озвучаването - посветена е на една девойка, на която и да не й пука особено, посвещението си остава. Бих писал повече, но бързам :)))

Нещо... старо.

За Вас

Аз зная как да Ви спечеля
лесно е - точно като другите -
точните струни да намеря,
които като дръпна, да се чудите
къде съм, как съм, мисля ли за Вас,
да ме бленувате до нетърпимост,
да ме сънувате наяве и в несвяст,
да се удавяте във уязвимост...
Да, лесно е - въпрос на лостове,
на копчета, които да натискаш,
и да създаваш мрежи, мостове,
за да отидеш докъдето искаш.
Ала защо така се получава,
че този път не искам и не мога
да търся струни, мостове да правя,
по мрежи плетени от блянове да ходя?
Усещам, сякаш няма нужда
от планове, от маски чужди,
усещам, в мен не се пробуждат
тъй обичайните ми нужди...
Събличам се като че ли
от хипнотичните одежди
и истинските си очи
едва забележимо свеждам,
клепачи навлажнени свивам
и с всяка Ваша дума чута
сърцето ми във миг забива
с петстотин удара в минута...
А мога да приспя тез странни чувства –
ще ме боли, но мога да го сторя,
да затъмня съвсем очите пусти,
сърцето бясно в клетка да затворя.
Ще трябва само време – това е инструментът,
със който, ако знае как умело да борави,
Човекът може да сломи Момента,
да го убие и да го забрави.
Но ето, пак говоря за машини,
за механизми, лостове и копчета натискам,
държа на Времето безкръвните турбини
и трия мигове, а как не искам...
И няма този път да ползвам плитки трикове,
защото туй с сърцето ми се случва твърде рядко,
най-честно ще изпиша писма милиони в пликове
и Вий ще ги четете, а аз ще страдам сладко...


4 Ноември 2010
_______________

Важното е...

Важното е да има живот - просто по принцип, като цяло, не е лошо да го пазим.

Важното е да има движение - вътре в нас и/или около нас, с наше участие.

Важното е да има любов - където, когато, защото, колкото може, към когото/каквото и да е (колкото повече, толкова по-добре).

Важното е да сме добри - заради себе си, заради другите, заради любов, просто така, заради религия, вяра, принципи, опит, все тая - добри да сме.

Важното е да не се взимаме прекалено насериозно.

Важното е да вярваме в себе си, но не толкова, че да не вярваме в другите.

Важното е да отделяме време, за да оценим това, което заслужава да бъде оценено.

Важното е, че сме хора.

Важното е да имаме предвид, че и другите хора са хора - това е важно.

Важното е да не ни е страх - също много важно.


Пийс аут.

_______________