Пак записвахме, а пак бях прегракнал. Дарко пак ме тъпка с ядки, сок от кайсия и други вредни за гърлото неща. Пак ще ни домързи да записваме наново и пак така ще си остане. Дарко (Дариан Георгиев) е пианист. Колега в НБУ, но е музикант и кинаджия, а не другар - рекламист, но другар във всяко друго отношение (освен партизанското). Както и да е, музика извира на талази от душата му и се канализира през пръстите му. Взе награда за най-добър студент на един форум-фестивал за електронна музика. Да, Дарко прави и електронна музика. Имам чувството, че плацентата на майка му е била съставена предимно от екстази. И музика. И доброта.
Реших, въпреки ненавистта ми към словестния ексхибиционизъм, наречен "блогърство", че все пак има какво да се публикува в една лична страница - изкуство. Това е дори толкова допустимо, че и чужди творения вършат работа. И тъй като отдавна не рисувам активно, остава музиката. На ви (по-скоро "на й", която и да е тя):
