Весела Коледа, приятели, обичам ви. Бъдете и вие.
петък, 25 декември 2009 г.
Коледа е за друго.
Коледа е. Весела Коледа, люде. Важното е да сме здрави. Борбата с ангината приключи в моя полза. Този път. Нуждата от промяна остава. С изцерението, обаче дойде и просветлението. Промяната е неизвестно, неоткриваемо. Или поне истинската промяна, за която аз си мисля. Ако е видимо, не е промяна, дори не е мечта, а план. Затова оставяме чуденето на безсмъртните и безсрамно дълголетните и се замисляме за по-важни понятия, повече отиващи на мимолетността ни: семейство, приятели, любими хора. Те са нас и ние сме тях, те са АЗ. До тях се нареждат и хората, които са изиграли важна роля за формирането ни като мономери на човечеството в миналото. После идват онези, които ще срещнем в бъдещето и които ще ни повлияят не по-малко. Глупаво е да не съзнаваме влиянието на други човешки същества върху себе си. That's all there is, мамка му. И някакви гени. Благодаря на всички за това което съм и ще бъда. Каквото и да е то. Важното е да бъда.
Весела Коледа, приятели, обичам ви. Бъдете и вие.
Весела Коледа, приятели, обичам ви. Бъдете и вие.
понеделник, 21 декември 2009 г.
Нова година, нов... а, де!
Остарявам. Нова година. Пак. Е, още не съм започнал да се разлагам. Косата ми още не е побеляла или дори прошарена. Ставите ме болят, но все още не е виновен артрит или подобна гадост. Всички ще умрем – кои веднъж, кои много пъти...
Какво си пожела за Нова година? Здраве? Да, безспорно е важно. Успех? Щастие? Любов? Супер - важни работи, няма как. А реши ли какво ще правиш? Аз не съм. И като питам, нямам предвид нищо от типа „Ще си купя телевизор.”, „Ще отида в Египет.” или „Ще вляза прилична магистратура.” Какво ЩЕ ПРАВИШ? Забрави’. АЗ какво ще правя? Не мога да реша. Дори мисълта за процеса на взимане на решение ме дразни. Не може новата година да започне току-така. Нищо не бива да остава същото. Е, това и без туй си е невъзможно. Въпросът е какво ще се ПРОМЕНИ. Или по-добре – какво АЗ ще променя? В себе си, в живота си, в околните, в най-близките ми, в непознатите, във Вселената? (нека последното не звучи пресилено – все пак покупката на телевизор пак си е промяна във Вселената)
Имам нужда от промяна. Имаме нужда от промяна. Има нужда от промяна.
В мисленето. В действията. Ама не от онези, обикновените промени, за които си ръкопляскаме – „Аплодисменти за момчето, което си присади опашка и стана орнитолог!” – не. Промяна тип... тип... тип „нещо-дето-преди-не-се-е-случвало-бе”. ОЧЕВИДНО е, че нещо трябва да се промени, че нещо ЩЕ се промени. Ама дайте да решим какво. Или такива неща не се решават, а просто се случват? ‘Ми не е тъй. Логично е, ама, като се замислиш, няма никаква логика. Промените, за които говоря, не точно се слуват, а някой ги случва, ако ме разбирате. Този някой би трябвало да сме ние, поне така става в историята, а и проблемите са си главно наши. На белите мечки в общи линии не им пука, че целият им вид изчезва, стига да им е топло на гъза. Общо взето и ние сме така. Ама сме по-тъпи, защото знаем какво се случва. Абе... може и да знаем. Поне не го осъзнаваме. Колко удобно.
И все пак проблемът с нуждата от промяна остава. И с нуждата по принцип, но сега ме мързи да ставам. Голяма дилема, мама му стара. А най-лошото е, че няма от какво да избираш. Изборите трябва да се пръкнат в главата ти и нататък е ясно. Но ангината пречи. Или помага, още не съм сигурен.
Какво си пожела за Нова година? Здраве? Да, безспорно е важно. Успех? Щастие? Любов? Супер - важни работи, няма как. А реши ли какво ще правиш? Аз не съм. И като питам, нямам предвид нищо от типа „Ще си купя телевизор.”, „Ще отида в Египет.” или „Ще вляза прилична магистратура.” Какво ЩЕ ПРАВИШ? Забрави’. АЗ какво ще правя? Не мога да реша. Дори мисълта за процеса на взимане на решение ме дразни. Не може новата година да започне току-така. Нищо не бива да остава същото. Е, това и без туй си е невъзможно. Въпросът е какво ще се ПРОМЕНИ. Или по-добре – какво АЗ ще променя? В себе си, в живота си, в околните, в най-близките ми, в непознатите, във Вселената? (нека последното не звучи пресилено – все пак покупката на телевизор пак си е промяна във Вселената)
Имам нужда от промяна. Имаме нужда от промяна. Има нужда от промяна.
В мисленето. В действията. Ама не от онези, обикновените промени, за които си ръкопляскаме – „Аплодисменти за момчето, което си присади опашка и стана орнитолог!” – не. Промяна тип... тип... тип „нещо-дето-преди-не-се-е-случвало-бе”. ОЧЕВИДНО е, че нещо трябва да се промени, че нещо ЩЕ се промени. Ама дайте да решим какво. Или такива неща не се решават, а просто се случват? ‘Ми не е тъй. Логично е, ама, като се замислиш, няма никаква логика. Промените, за които говоря, не точно се слуват, а някой ги случва, ако ме разбирате. Този някой би трябвало да сме ние, поне така става в историята, а и проблемите са си главно наши. На белите мечки в общи линии не им пука, че целият им вид изчезва, стига да им е топло на гъза. Общо взето и ние сме така. Ама сме по-тъпи, защото знаем какво се случва. Абе... може и да знаем. Поне не го осъзнаваме. Колко удобно.
И все пак проблемът с нуждата от промяна остава. И с нуждата по принцип, но сега ме мързи да ставам. Голяма дилема, мама му стара. А най-лошото е, че няма от какво да избираш. Изборите трябва да се пръкнат в главата ти и нататък е ясно. Но ангината пречи. Или помага, още не съм сигурен.
сряда, 25 ноември 2009 г.
ЗА въвеждане на смъртна присъда.
Съвсем случайно попаднах на... това... това:
EDIT: Тъй като администраторите на сайта благородно изтриха видеото с циганетата, които изхвърлят живо магаренце от безумно висок мост, се чувствам длъжен да обясня, че става дума за видео, в което циганетата изхвърлят живо магаренце от безумно висок мост(мамицата им малоумна).
СМЪРТ. СМЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪРТ! Накрая аз ще се гръмна. К'во да коментирам, ебати....
...
EDIT: Тъй като администраторите на сайта благородно изтриха видеото с циганетата, които изхвърлят живо магаренце от безумно висок мост, се чувствам длъжен да обясня, че става дума за видео, в което циганетата изхвърлят живо магаренце от безумно висок мост(мамицата им малоумна).
СМЪРТ. СМЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪРТ! Накрая аз ще се гръмна. К'во да коментирам, ебати....
...
петък, 28 август 2009 г.
Свобода, а не страх 2009
За съжаляние няма да мога да присъствам, защото не съм в България, но държа да спомена съпричастността си, както и да подканя всички които имат възможност, да се присъединят към събитието. :)
неделя, 19 април 2009 г.
Маркес и Сънчо.
"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот... Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха."
Из прощалното писмо, което Габриел Гарсия Маркес изпраща на приятелите си. Затова не обичам да спя, Джуди.
******************
Из прощалното писмо, което Габриел Гарсия Маркес изпраща на приятелите си. Затова не обичам да спя, Джуди.
******************
неделя, 5 април 2009 г.
Рубенс, Вселената и всичко останало
Сираче, изнасилено, физически, психически, гладни малки африканчета, заразно болна индийка, прострелян тибетски монах, японче с iphone, танк в пустинята, зад него още танкове, база, камчшици, трико, окови, извращения, приют за бездомници, най-отвратителното място на света - смрад, всички самотници на планетата заедно, на едно място и още по-самотни, пот, сълзи, комунизъм, капитализъм, поп-култура, пънк, рок, Вивалди, "В" като Вендета, кръв, биология, чифтосване, мръсотия, окосмение, мъжко, женско, безполово, робот, вагина, компютър, ръка, ръце, крака, опашка, за хляб, купони (1), купони (2), бел.пр., Шекспир, еднорози, елфи, анални елфи, фашисти, нацисти, неофашисти, неонацисти, скинари, цигани, турци, пумаци, власи, византийци, Балкани, Вазов, Ботев, башибозуци, фесове, броеници, анални броеници, секс магазини, диетични книжарници, анорексия, ангели, тъга, неразбирание, комплекс, ревю, "Ревю", рев, плач, циврене, шамар, близост, Норвегия, САЩ, Студентски град, блогове, барове, бардове, Барт, "Бард", вампири, негри, пирамиди, фараони, бълъци, милиони, чалга, чалга, чалга, "Биг-Вип-брадър", проститутки - мъжки, женски, безполови, негри, жълти, червени, бели, мартеници, Баба Марта на патерици, на инвалидна количка, в старчески дом, под земята, точно там, точно ти, Софи Маринова, СОФКА Маринова, пистолет, спусък, труп, студ, адвокати, затвори, педераси, педерасти, пак студ, плъхове, вратовръзка, крушка, висене, студ, труп, чакане, пиянство, не мастика, уиски, уиски, уиски, уиски, уиски, уиски, ракия, лед, салата, пари, работа, университет, екология, приятели, възможности, жена, не жени, а жена, не мацки, а момичета, даже едно, едно момиче, красота, деликатност, осъзната ефирност, магия, нежност, докосване, погалване, топла, мека прегръдка, спасение, утеха, подслон, истина, просветление, осенение, откровение, светлина, всичко, облаци, сняг, цветя, вечно жив тибетски монах, вечно живи африканчета, вечно здрава индийка, японче без iphone, Яворов и Булгаков, вино, облаци, всички, винаги, вечно, умират, раждат се, дори когато няма нищо, има всичко. Всичко има!
А тази картина дядо ми я има в спалнята си:
А тази картина дядо ми я има в спалнята си:
четвъртък, 12 март 2009 г.
От мен - за нея (whoever she is)
Пак записвахме, а пак бях прегракнал. Дарко пак ме тъпка с ядки, сок от кайсия и други вредни за гърлото неща. Пак ще ни домързи да записваме наново и пак така ще си остане. Дарко (Дариан Георгиев) е пианист. Колега в НБУ, но е музикант и кинаджия, а не другар - рекламист, но другар във всяко друго отношение (освен партизанското). Както и да е, музика извира на талази от душата му и се канализира през пръстите му. Взе награда за най-добър студент на един форум-фестивал за електронна музика. Да, Дарко прави и електронна музика. Имам чувството, че плацентата на майка му е била съставена предимно от екстази. И музика. И доброта.
Реших, въпреки ненавистта ми към словестния ексхибиционизъм, наречен "блогърство", че все пак има какво да се публикува в една лична страница - изкуство. Това е дори толкова допустимо, че и чужди творения вършат работа. И тъй като отдавна не рисувам активно, остава музиката. На ви (по-скоро "на й", която и да е тя):
********************************
Реших, въпреки ненавистта ми към словестния ексхибиционизъм, наречен "блогърство", че все пак има какво да се публикува в една лична страница - изкуство. Това е дори толкова допустимо, че и чужди творения вършат работа. И тъй като отдавна не рисувам активно, остава музиката. На ви (по-скоро "на й", която и да е тя):
********************************
събота, 17 януари 2009 г.
Откъде толкова ченгета?!?
14.01.2009 - Общонационален антиправителствен протест пред Народното събрание.
Прекратен от кмета на София Бойко Борисов, поради получен сигнал за самоделно взривно устройство на площада... Хм.
Така:
Да започнем с това, че не мислех да ходя на протеста поради множество пъти изброявани от мен причини - неизвестни подбудители, организатори, провокатори, манипулатори, интересчии; обявеното присъствие на враждуващи футболни ултраси, скинари, неофашисти, анархисти, "гвардейци" и др. После видях по телевизята как жандармерите налагат пенсионери по главите с палки и реших да отида. Отидох - много народ, стана още повече. Познати, еколози, филолози, прависти, студенти, блогъри, пенсионери, журналисти, университетски преподаватели, жени, мъже, стари, млади.
Паралел с репортажите, които гледах по телевизията:
ПОКАЗАНО ОТ МЕДИИТЕ: Безмозъчни тълпи от бесни младежи с маски, които ритат, хвърлят заграждения и лед, удрят, псуват, блъскат и провокират постоянно полицаите, които срамежливо са се сгушили един в друг и от време на време пускат само по някоя палка.
ВИДЯНО ОТ МЕН И ХИЛЯДИ ДРУГИ: МНОГО полиция. Ама МНОГО! Повече, от колкото можете да си представите. Безчетни, неизчерпаеми легиони от ченгета с шлемове, щитове и палки. Час-час и половина 50-тина разбеснели се хулигани провокираха полицията на първите линии пред жандармерийския кордон. Всички останали (хиляди) бяха студенти, мъже, жени, деца и пенсионери, които просто си стояха и чакаха, като изключим снежните топки и псувните, които прехвърчаха насам-натам от време на време. Реакцията на полицията: никаква, все едно не сме там. Агресивните мизерници бяха достатъчно малко, за да ги идентифицират и обезвредят (арестуват) за отрицателно време. Това не се случи. Арестуваха трима-четирима, отнесоха ги зад полицейските коли и там ги смляха от бой. По-късно, когато решиха да преследват враговете на народа из Борисовата градина, арестуваните станаха повече.
ЕТАП 1: Ние си стоим, говорим си, пазим се от неточни снежни топки и си говорим за това, колко лошо нещо е комунизма (или поне това, на което в България викат така) и как е възможно да съществуват толкова много хора с каски, палки и щитове на света.
ЕТАП 2: Жандармерите получиха заповед и започнаха да изтласкват протестиращите назад към пространството зад гъза на коня, към х-л Радисън и съседните сгради. С бой. Пъргави колони от бронирани до неузнаваемост полицаи устремено се врязаха в тълпата, която, доколкото можа (а който не можа си го отнесе), услужливо им направи път, защото от своя страна не разполагаше с щитове и каски. Когато няколко групи от полицаи заеха стратегически места, плътните редици от по няколко реда "воини" настъпиха напред с бойна крачка, чукайки в ритъм по щитовете си с палките, за да ни уплашат и дезориентират. Нито се уплашихме, нито се дезориентирахме. Но в крайна сметка стената от гума, пластмаса и метал беше непробиваема, а и никой не обича да вижда собствената си кръв, затова гражданите мирно се изтегляха назад при всяко настъпление на бронираните... Които не бяха достатъчно бързи, ги болеше.
...и така до главния вход на Софийския университет.
Общо взето на площада пред народното събрание останаха само униформени. Протестиращите бяха изтласкани към Раковски, нагоре и надолу по бул. Левски и по Цариградско шосе към Орлов мост. Аз бях един от малкото, които успяха да намерят убежище на стълбите пред главния вход на ректората, между братята Христо и Евлоги Георгиеви, лека им пръст.
Какво се случи?
ЕТАП 3: Аз и още трийсет - четирисет души си стояхме кротко на стълбите на ректората. Пред нас на улицата се наредиха като аптекарски шишета 37 жандармеристи (броих!), гордо сложиха щитове пред бронираните жилетки и ни загледаха с празните погледи на хора, които нямат представа защо са там, но и не им пука особено. В началото от събралото се пред СУ мирно множество се откроиха индивиди със слаб коефициент на интелигентност, които наричаха полицаите "турци", "еничари" и "башибозуци", което провокира у мен желанието да споделя с тях опасенията си, че подобни "обиди" са неподходящи, защото жандармеристите по всяка вероятност нямат никаква представа какво означават тези думи. За щастие заблудените хулители скоро замлъкнаха и се присъединиха към по-остроумните подхвърляния на колегите си, дори обиклиха всеки полицай, един по един, за да му предложат цигара. Любезните младежи приеха мълчанието на полицаите за отказ. Аз просто си стоях, говорех си с няколко пенсионери и студенти и снимах каквото ми падне. За разлика от мен хората от БНТ държаха камерата си, захранена от колата им, паркирана непосредствено до полицаите, изключена, но за това - по-късно.
Така.
- Царигрдаско (от Орлов мост – нанатък, защото пространството до Народното събрание е празно) – мнооооого хора и мнооооооооого ченгета, цяла армия, бутат мнооооогото хора към Борисовата и Плиска, нямам обяснение.
- Левски – мноого ченгета, които изтласкват поетапно бая народ към спортната палата. - Пак бая униформена маса действа аналогично в посока Библиотеката.
- Стълбите на ректората – аз и още хора, предимно непознати. 90% студенти, 10% пенсионери.
ЕТАП 4: Както си стоим ние мирно и си лафим помежду си (е, освен едно момиче, което много викаше от разстояние и в последствие бе заплашено с арест и спасено от няколко души по мирен път – деликатно дърпане и „Спокойно, спокойно. Стига, стига”), та както си стоим ние, жандармерите получиха заповед: да ни разкарат от стълбите пред СУ. Защо? По чия заповед? Никой не знаеше (а и не казваше), но при всички положения мястото изгле някак тъжно и самотно без студентите...
Такам:
Ченгетата: като роботчета – действат по заповед, ако ще тя да е осъществяване на геноцид. Като си мислчт, че никой не ги гледа, бият наред и се гаврят с когото им падне. Бронирани (ДО ЕДИН!) като рицари, а уж протестираха, че нямат екипировка.
В края на един клип, освен, че се вижда колко умно племе са скиновете, се чува прекрасен разговор, в който ченге, влачещо задържан незнайно накъде, дава указания (или съвети) на свой явно неопитен колега, очевидно незапознат с българските полицейски практики, как да реагира в критични ситуации, предизвикан от момче, което му извика нещо от разстояние 5-6 метра. Ченгето изпсува младежа ("Кой си ти, бе педераст? Да го духаш!") и после се обърна към колегата си: „Абе удряй ги,като ти кажат нещо! През краката и да падат долу!”, след което продължи бясно да изсипва целия си запас от псувни върху онзи трижди проклет млад човек, който си позволи да отвори уста против въоръжените сили.
Медиите: според моята скромна оценка – купени. Освен един-двама търчащи насам-натам оператори, на мястото присъстваха представители на големи медии като Нова ТВ, БНТ и други. Докато си стояхме пред ректората и чакахме да ни пометат, до дългата редица опаковани полицаи, какато вече споменах, обезпокоявано си беше паркирал служебен автомобил на БНТ. Пред него стояха оператор и журналист. Операторът така и не включи камерата, докато гологлавият му колега не му нареди, което пък стана едва лсед като главният вход на СУ престана да пролича на изваден от втората половина на миналия век, т.е. когато куките бяха „измели” студентите. Зрителите така и не видяха кадри заснети от БНТ, които да представят събитията пред ректората. Репортерът в последтвие идентифицирах, с помощта на баща си, човек с над 30-годишен стаж в БНТ, като един от "хората" на Кеворк Кеворкян.
ЕТАП 5: После, както на всички стана ясно, започна ловът на вещици в Борисовата, където бяха заснети кадрите с любезните защитници на народа, които без капка притеснение се гавреха със случайна група студенти, имали неблагоразумието да седят на пейка. Долу главите - горе главите. Сваляй шапката – слагай шапката. Къде са ви очичките?
Бележка: Възрастен преподавател от Нов български университет лично ми се похвали, че е получил удар с палка по главата. Така е, като недоволстват, мамицата им старческа образована...
Лично мнение: човекът, починал от инфаркт в ареста, заради чувството на вина, породено от множеството кражби на коли, които е извършил, е същият, който е изработил самоделното взривно устройство, заради което протестът беше официално отменен. Срамота.
Ето и няколко клипчета, заснети от мен:
Свирки и щитове
"Мизерия!" Като аптекарски шишенца...
По-възрастните са си поживяли достатъчно - к'во като им чупим главите?...
На бас, че не можете да преброите всички полицаи, изсипали се до края на клипчето!
Ето няколко снимки от телефона ми – ченгета, народ, ченгета, народ, ченгета, ченгета, ченгета, счупена глава, ченгета, ченгета...
Народът недоволства пред, зад, до и около гъза на коня:
Сред агресивните вагабонти имаше и познати, екологични лица :)
Воините на доброто:
Като модно ревю:
Това момче се опита да спаси друго, непознато, от палките на полицаите и те от яд, набиха негооо :)
Не го е срам да кърви толкова - кърпичките ни изхаби!
Непробиваема стена, освен ако нямаш балиста. Хората разполагаха само със сняг.
Пенсионерите - най-опасните врагове на държавата!
Линейките - спасение за опасните врагове на държавата:
Веселата дружинка пред ректората и невеселата дружинка, която ни вардеше, все едно сме се облепили с експлозиви
Студентите се съжалиха над горките полицаи - предложиха им цигари. Ченгетата обаче си играеха на "каменно лице", само че нямаше мацка под щитовете...
Неблагодарници имаше бол - жалко, че премиерът Станишев по ужасна случайност беше извън страната, иначе заедно щяхме да ги научим тия! Ще ми недоволстват!
Особено опасен терорист! (не съм снимал аз)
Нас червееното знааме родиии ни...
Жандармерията - интелектуалното ядро на българските сили за сигурност
Сега един фокус:
Има хора пред СУ:
Казваме вълшебните думички по радиостанцията, минаваме с вълшебната палка и...
..хоп! Няма хора пред СУ! Магия!
Колеги с чувство за хумор :) За който не разбира от метафори - това е триглавата ламя, символизираща тройната коалиция.
И една последна - за красота...
В заключение искам да кажа, че поне 90% от протестиращите, които псуват полицаите, ако бяха на тяхно място, щяха да постъпят по същия начин - да спазват заповеди, вместо да загубят работата си.
КРАЙ
***********
Прекратен от кмета на София Бойко Борисов, поради получен сигнал за самоделно взривно устройство на площада... Хм.
Така:
Да започнем с това, че не мислех да ходя на протеста поради множество пъти изброявани от мен причини - неизвестни подбудители, организатори, провокатори, манипулатори, интересчии; обявеното присъствие на враждуващи футболни ултраси, скинари, неофашисти, анархисти, "гвардейци" и др. После видях по телевизята как жандармерите налагат пенсионери по главите с палки и реших да отида. Отидох - много народ, стана още повече. Познати, еколози, филолози, прависти, студенти, блогъри, пенсионери, журналисти, университетски преподаватели, жени, мъже, стари, млади.
Паралел с репортажите, които гледах по телевизията:
ПОКАЗАНО ОТ МЕДИИТЕ: Безмозъчни тълпи от бесни младежи с маски, които ритат, хвърлят заграждения и лед, удрят, псуват, блъскат и провокират постоянно полицаите, които срамежливо са се сгушили един в друг и от време на време пускат само по някоя палка.
ВИДЯНО ОТ МЕН И ХИЛЯДИ ДРУГИ: МНОГО полиция. Ама МНОГО! Повече, от колкото можете да си представите. Безчетни, неизчерпаеми легиони от ченгета с шлемове, щитове и палки. Час-час и половина 50-тина разбеснели се хулигани провокираха полицията на първите линии пред жандармерийския кордон. Всички останали (хиляди) бяха студенти, мъже, жени, деца и пенсионери, които просто си стояха и чакаха, като изключим снежните топки и псувните, които прехвърчаха насам-натам от време на време. Реакцията на полицията: никаква, все едно не сме там. Агресивните мизерници бяха достатъчно малко, за да ги идентифицират и обезвредят (арестуват) за отрицателно време. Това не се случи. Арестуваха трима-четирима, отнесоха ги зад полицейските коли и там ги смляха от бой. По-късно, когато решиха да преследват враговете на народа из Борисовата градина, арестуваните станаха повече.
ЕТАП 1: Ние си стоим, говорим си, пазим се от неточни снежни топки и си говорим за това, колко лошо нещо е комунизма (или поне това, на което в България викат така) и как е възможно да съществуват толкова много хора с каски, палки и щитове на света.
ЕТАП 2: Жандармерите получиха заповед и започнаха да изтласкват протестиращите назад към пространството зад гъза на коня, към х-л Радисън и съседните сгради. С бой. Пъргави колони от бронирани до неузнаваемост полицаи устремено се врязаха в тълпата, която, доколкото можа (а който не можа си го отнесе), услужливо им направи път, защото от своя страна не разполагаше с щитове и каски. Когато няколко групи от полицаи заеха стратегически места, плътните редици от по няколко реда "воини" настъпиха напред с бойна крачка, чукайки в ритъм по щитовете си с палките, за да ни уплашат и дезориентират. Нито се уплашихме, нито се дезориентирахме. Но в крайна сметка стената от гума, пластмаса и метал беше непробиваема, а и никой не обича да вижда собствената си кръв, затова гражданите мирно се изтегляха назад при всяко настъпление на бронираните... Които не бяха достатъчно бързи, ги болеше.
...и така до главния вход на Софийския университет.
Общо взето на площада пред народното събрание останаха само униформени. Протестиращите бяха изтласкани към Раковски, нагоре и надолу по бул. Левски и по Цариградско шосе към Орлов мост. Аз бях един от малкото, които успяха да намерят убежище на стълбите пред главния вход на ректората, между братята Христо и Евлоги Георгиеви, лека им пръст.
Какво се случи?
ЕТАП 3: Аз и още трийсет - четирисет души си стояхме кротко на стълбите на ректората. Пред нас на улицата се наредиха като аптекарски шишета 37 жандармеристи (броих!), гордо сложиха щитове пред бронираните жилетки и ни загледаха с празните погледи на хора, които нямат представа защо са там, но и не им пука особено. В началото от събралото се пред СУ мирно множество се откроиха индивиди със слаб коефициент на интелигентност, които наричаха полицаите "турци", "еничари" и "башибозуци", което провокира у мен желанието да споделя с тях опасенията си, че подобни "обиди" са неподходящи, защото жандармеристите по всяка вероятност нямат никаква представа какво означават тези думи. За щастие заблудените хулители скоро замлъкнаха и се присъединиха към по-остроумните подхвърляния на колегите си, дори обиклиха всеки полицай, един по един, за да му предложат цигара. Любезните младежи приеха мълчанието на полицаите за отказ. Аз просто си стоях, говорех си с няколко пенсионери и студенти и снимах каквото ми падне. За разлика от мен хората от БНТ държаха камерата си, захранена от колата им, паркирана непосредствено до полицаите, изключена, но за това - по-късно.
Така.
- Царигрдаско (от Орлов мост – нанатък, защото пространството до Народното събрание е празно) – мнооооого хора и мнооооооооого ченгета, цяла армия, бутат мнооооогото хора към Борисовата и Плиска, нямам обяснение.
- Левски – мноого ченгета, които изтласкват поетапно бая народ към спортната палата. - Пак бая униформена маса действа аналогично в посока Библиотеката.
- Стълбите на ректората – аз и още хора, предимно непознати. 90% студенти, 10% пенсионери.
ЕТАП 4: Както си стоим ние мирно и си лафим помежду си (е, освен едно момиче, което много викаше от разстояние и в последствие бе заплашено с арест и спасено от няколко души по мирен път – деликатно дърпане и „Спокойно, спокойно. Стига, стига”), та както си стоим ние, жандармерите получиха заповед: да ни разкарат от стълбите пред СУ. Защо? По чия заповед? Никой не знаеше (а и не казваше), но при всички положения мястото изгле някак тъжно и самотно без студентите...
Такам:
Ченгетата: като роботчета – действат по заповед, ако ще тя да е осъществяване на геноцид. Като си мислчт, че никой не ги гледа, бият наред и се гаврят с когото им падне. Бронирани (ДО ЕДИН!) като рицари, а уж протестираха, че нямат екипировка.
В края на един клип, освен, че се вижда колко умно племе са скиновете, се чува прекрасен разговор, в който ченге, влачещо задържан незнайно накъде, дава указания (или съвети) на свой явно неопитен колега, очевидно незапознат с българските полицейски практики, как да реагира в критични ситуации, предизвикан от момче, което му извика нещо от разстояние 5-6 метра. Ченгето изпсува младежа ("Кой си ти, бе педераст? Да го духаш!") и после се обърна към колегата си: „Абе удряй ги,като ти кажат нещо! През краката и да падат долу!”, след което продължи бясно да изсипва целия си запас от псувни върху онзи трижди проклет млад човек, който си позволи да отвори уста против въоръжените сили.
Медиите: според моята скромна оценка – купени. Освен един-двама търчащи насам-натам оператори, на мястото присъстваха представители на големи медии като Нова ТВ, БНТ и други. Докато си стояхме пред ректората и чакахме да ни пометат, до дългата редица опаковани полицаи, какато вече споменах, обезпокоявано си беше паркирал служебен автомобил на БНТ. Пред него стояха оператор и журналист. Операторът така и не включи камерата, докато гологлавият му колега не му нареди, което пък стана едва лсед като главният вход на СУ престана да пролича на изваден от втората половина на миналия век, т.е. когато куките бяха „измели” студентите. Зрителите така и не видяха кадри заснети от БНТ, които да представят събитията пред ректората. Репортерът в последтвие идентифицирах, с помощта на баща си, човек с над 30-годишен стаж в БНТ, като един от "хората" на Кеворк Кеворкян.
ЕТАП 5: После, както на всички стана ясно, започна ловът на вещици в Борисовата, където бяха заснети кадрите с любезните защитници на народа, които без капка притеснение се гавреха със случайна група студенти, имали неблагоразумието да седят на пейка. Долу главите - горе главите. Сваляй шапката – слагай шапката. Къде са ви очичките?
Бележка: Възрастен преподавател от Нов български университет лично ми се похвали, че е получил удар с палка по главата. Така е, като недоволстват, мамицата им старческа образована...
Лично мнение: човекът, починал от инфаркт в ареста, заради чувството на вина, породено от множеството кражби на коли, които е извършил, е същият, който е изработил самоделното взривно устройство, заради което протестът беше официално отменен. Срамота.
Ето и няколко клипчета, заснети от мен:
Свирки и щитове
"Мизерия!" Като аптекарски шишенца...
По-възрастните са си поживяли достатъчно - к'во като им чупим главите?...
На бас, че не можете да преброите всички полицаи, изсипали се до края на клипчето!
Ето няколко снимки от телефона ми – ченгета, народ, ченгета, народ, ченгета, ченгета, ченгета, счупена глава, ченгета, ченгета...
Народът недоволства пред, зад, до и около гъза на коня:
Сред агресивните вагабонти имаше и познати, екологични лица :)
Воините на доброто:
Като модно ревю:
Това момче се опита да спаси друго, непознато, от палките на полицаите и те от яд, набиха негооо :)
Не го е срам да кърви толкова - кърпичките ни изхаби!
Непробиваема стена, освен ако нямаш балиста. Хората разполагаха само със сняг.
Пенсионерите - най-опасните врагове на държавата!
Линейките - спасение за опасните врагове на държавата:
Веселата дружинка пред ректората и невеселата дружинка, която ни вардеше, все едно сме се облепили с експлозиви
Студентите се съжалиха над горките полицаи - предложиха им цигари. Ченгетата обаче си играеха на "каменно лице", само че нямаше мацка под щитовете...
Неблагодарници имаше бол - жалко, че премиерът Станишев по ужасна случайност беше извън страната, иначе заедно щяхме да ги научим тия! Ще ми недоволстват!
Особено опасен терорист! (не съм снимал аз)
Нас червееното знааме родиии ни...
Жандармерията - интелектуалното ядро на българските сили за сигурност
Сега един фокус:
Има хора пред СУ:
Казваме вълшебните думички по радиостанцията, минаваме с вълшебната палка и...
..хоп! Няма хора пред СУ! Магия!
Колеги с чувство за хумор :) За който не разбира от метафори - това е триглавата ламя, символизираща тройната коалиция.
И една последна - за красота...
В заключение искам да кажа, че поне 90% от протестиращите, които псуват полицаите, ако бяха на тяхно място, щяха да постъпят по същия начин - да спазват заповеди, вместо да загубят работата си.
КРАЙ
***********
Абонамент за:
Публикации (Atom)