Мускулите ти забиват.
Тялото ти функционира на една осемнайста от нормалната си скорост.
Мисълта ти е по бавна от ерозия.
Не можеш да вършиш никаква работа.
Принуден си да си легнеш.
Лягаш.
Лежиш.
Не виждаш, не чуваш, не усещаш, всичките ти сетива умират.
В безсъзнание си.
Така всяко денонощие.
Ако си мислиш, че си живял 90 години, реално си живял 60, защото една трета от живота ти преминава в състояние на безпомощност.
Когато излезеш от това състояние си неадекватен.
Ако не го правиш редовно страдаш физически и психически, бавно умираш.
Що е то?
Сън.
