James каза...

Животът в 20 (и една) лесни стъпки

2011-10-19T15:00:00.007+03:00

Научих, че:

1. Нищо няма значение, следователно всичко може да има значение, следователно значение има това, което поискаш.
2. Следователно е тъпоумно да се взимаш насериозно.
3. Нищо, което иглежда просто, не е толкова просто, колкото изглежда и нищо, което изглежда сложно, не е толкова сложно, колкото изглежда.
4. ИМАМЕ право да съдим другите и да не чакаме Бог или нещо друго да го направи. Просто е глупаво да изпадаме в крайности, понеже зад всяка дума и постъпка си има история - човек е продукт на културата и на всичко, което му се е и не му се е случило.
5. Има такова нещо като карма и тя не е нищо свръхестествено, а просто логичнен резултат от действията на хората в средата, която сами са си създали.
6. Вероятно не всичко е субективно, но обективното не може да бъде възприето от нас или от познатите ни живи същества. (вж. т.1)
8. От всеки и от всичко има какво да научиш.
9. Ако веднъж познаеш вътрешния си глас и не му изневеряваш, ще живееш спокойно и (ако можеш) щастливо.
10. Няма смисъл да се влага особено значение във времето - всеки миг може да бъде вечност.
11. Не е добре да се бърза в живота - прекалено бързо се оказваш мъртъв.
12. Човек не може да знае всичко и това е в реда на нещата.
13. Има ТОЛКОВА много, което не знаем, че е абсурдно, пламенно да защитаваме или отхвърляме каквото и да е, както и да третираме някого по-различно, ако го прави.
14. Страхът е излишна емоция, добре е всячески да се ампутираме от нея. Животът ни може да бъде спасен и от други, по-малко безсмислени и вредни човешки състояния и качества.
15. Понякога е добре да се мисли, понякога - да се чувства. ВНИМАНИЕ: Едното не изключва другото.
16. Човек е по-щастлив и спокоен, ако осъзнава самото си съществуване - а ако може и съществуването на всичко останало - като висша ценност и привилегия и изпитва радост от това. Много помага съзерцанието във Вселената и откриването на красотата във всичко.
17. Човекът е животно, което постоянно подценява и надценява себе си и всичко около себе си и често твърди, че не е животно, освен когато му изнася да твърди, че е такова.
18. Агресията, омразата, нетолерантността и др. подобни най-често водят до нещастие - лично и чуждо, често в дългосрочен план. (вж. т.5)
19. Твърдения като: "Никой няма право да ми казва какво да правя!" са неверни. Всеки има право да прави каквото си иска. Понеже ние също сме част от това "всеки", наше право е да правим, мислим, позволяваме и вярваме (в) каквото поискаме. Спазваме законите, например, не защото е задължително, а защото така сме решили. Ако искаме, свободни сме да не го правим и да търпим последствията от това, с които обикновено сме наясно. Храним се, защото така искаме - можем да спрем да го правим по всяко време, ако пожелаем да умрем. С други думи, нищо не ТРЯБВА и ВСИЧКО е въпрос на избор.
20. Човек може да бъде шастлив ВИНАГИ, ако се научи да бъде такъв. Обикновено е по-лесно, ако познаваш себе си. Това означава да знаеш кой си и кой не си. Това става, като знаеш кои са и не са другите. Това става, като ги опознаеш. Това се случва, ако ги допуснеш близо до себе си. А това става, ако си отворен към света.

P.S. Научих, че винаги има какво още да науча.

Peace out.

Прочети ми...

2011-09-17T14:27:00.001+03:00

През последните няколко години у нас се появиха многобройни образователни проекти, свързани с повишаване на грамотността, стимулиране на четенето и поощряване на културното развитие сред младите хора. Някои имаха успех, други потънаха в прашните архиви на времето, а трети просто изчакваха подходящия момент, за да се появят. „Почети ми” е един от тях .

Идеята за проекта се ражда преди две години, когато екипът на списание „Българска наука” заедно с няколко незрящи решават да подемат инициатива, целяща да разшири и обогати знанията на младежи в неравностойно положение и по-конкретно – онези с увредено зрение. Месеци по-късно проектът е на път да бъде осъществен с помощта на сдружение „Щастливо дете”, съвместно с което „Почети ми” успя да спечели финансиране по програма „Младежта в действие”.

Идеята е доброволци да прочетат на глас и да запишат 20 статии, съобразени с учебния материал и подходящи за младежи на възраст от 16 до 18 години. Прочетените статии ще бъдат записани на 1000 диска, във формат, достъпен за незрящи. След това тези CD-та ще се разпространят в училищата за слепи в София и Варна, в структурите на Съюза на слепите, както и сред много организации, работещи с деца с подобни проблеми. "Предвидили сме и закупуването на 20 броя mp3-плейъра, които ще се дадат на специални библиотеки, специализирани места и определени слепи деца, които нямат компютър и не могат да използват директно CD", обясняват още от "Българска наука".

Проектът е насочен към подпомагане на младежите с увредено зрение и цели приобщаването им към неформалното образование, запознаването им с научна и научно-популярна литература, и в крайна сметка подпомагането на на цялостното им образование и интеграция.

Ако желете да се включите в проекта с четене на статии, можете да се свържете с екипа на списание "Българска наука" на имейл admin@nauka.bg. Единственото условие към доброволците е да имат добра дикция и желание!

Източник: "Аз чета"
Автор: Валентина Маринова

PS: Освен чрез имейл, можете да заявите желание за участие като доброволец тук и/или тук :)

Химн на студента!

2011-05-17T22:05:00.007+03:00

Ако трябва да откроите най-характерните черти на студенсткото съществувание, кои биха били първите ви асоциации? За студентите е по-лесно да отговорят, а някой би поспорил, че за нестуденти проблемът е още по-прост. Нека ви помогна:

1. БИРА.
2. Представители на противоположния пол.
3. Музика.
4. Учене, чийто ред ще дойде. Утре. Е, все някога.
5. Безсъние, свързано с всяко едно от гореизброените - индивидуално или в произволни комбинации.
6. Още БИРА.

Познато? Не се съмнявам. По този повод, формулиран в условията на един конкурс, на който така и не се явих (пак заради гореизброените), съчиних кратка мелодийка и текст, с които възпявам прелестите на студентсвото. Действието се развива на едно от многото малки речни плажчета в Тарту, Естония - раят за европейския студент, особено ако участва в програма "Еразъм", както всички нас от клипчето. Засне ни спонтанно Мартин - барабанистът на бандата (две публикации по-долу бандата е спомената и описана).

Текстът и мелодията отнеха около 6 минути, китарният аранжимент отне на Марко (италианецът с китарата, очевидно) около 30 секунди. Още 30, за да се синхронизираме и общото време за измисляне и осъществяване на песента става около 7-8 минути с почивките. Малко е, но облегнат на дърво на плажа за такива неща се пише лесно ;) Впрочем, вижда се, че чета думите от парче вестник - единствената хартия, с която разполагахме :)

Не мога да ви помогна с акордите/табовете, но текстът е лесен:

BEER

Oh, Beer!
I won’t keep you waiting, I’ll be here
I’ll love you till I faint, until it’s clear
That you’re all gone, and this here song
Will concentrate on all the pretty girls
Most beautiful in all the northern world
So blond and tall… And when I’m broke
I’ll play a tune and sing with all my voice
And when the song is done I’ll call the boys
We’ll buy more beer and make some noise
And when the morning comes we’ll fall asleep
We’ll wake up after lunch and start to weep
There’s stuff to do, not one or two
But it can wait, it’s gonna be okay
Let’s get more beer… (x много)

И те така :) Enjoy, дет' се вика:

НАЗДРАВЕ, колеги! ;)

Not timeless

2011-05-11T03:57:00.005+03:00

Ако не поливаш цветето, ще изгние.
Ако не забърсваш картината, прахта ще се полепи по нея.
Ако редовно тъпчеш килима, цветовете му ще се изгубят.
Ако гризеш пантофа постоянно, ще се захаби.
Ако остриш ноктите си всеки ден в тапетите, ще ги изхвърлят.
Ако лъжеш кучето често, ще спре да ти вярва.
Ако закъсняваш вечно, ще спрат да те чакат.
Ако тя... той ще...
Ако ти... аз...

Знаех си!

2011-05-04T04:57:00.002+03:00

Сигурен съм, че имам две сърца. Мисля, че едното е спряло отдавна и се е смалило. За сметка на това другото е наистина огоромно, защото от много време върши работа за две сърца. По-живо е от всякога и тупти толкова силно, че ще ми пръсне гърдния кош. Само че за първото не съм сигурен дали е мое, а второто нещо не мога да го намеря... Или обратното.

________________

Ka Moosiga

2011-03-30T20:56:00.003+03:00

Не, че нещо се чува, но това сме аз и групата ми в Тарту, Естония. Бандата се сформира тук преди около месец - аз (този, който пее във видеото), четирима италианци (другите двама вокали, бас и китара) и един естонец на барабаните. Час и половина концерт. Лудница, скачане, викане, блъскане - това е запис на единствената бавна песен, която изсвирихме, другото беше рок и джангър. Фенската маса е стабилна, имаме още участия скоро - бих ви казал дати и места, но освен ако не сте в Естония, най-вероятно няма да присъствате :) Вярвам, ще познаете песента, въпреки кофти озвучаването - посветена е на една девойка, на която и да не й пука особено, посвещението си остава. Бих писал повече, но бързам :)))

Нещо... старо.

2011-03-28T01:07:00.004+03:00

За Вас

Аз зная как да Ви спечеля
лесно е - точно като другите -
точните струни да намеря,
които като дръпна, да се чудите
къде съм, как съм, мисля ли за Вас,
да ме бленувате до нетърпимост,
да ме сънувате наяве и в несвяст,
да се удавяте във уязвимост...
Да, лесно е - въпрос на лостове,
на копчета, които да натискаш,
и да създаваш мрежи, мостове,
за да отидеш докъдето искаш.
Ала защо така се получава,
че този път не искам и не мога
да търся струни, мостове да правя,
по мрежи плетени от блянове да ходя?
Усещам, сякаш няма нужда
от планове, от маски чужди,
усещам, в мен не се пробуждат
тъй обичайните ми нужди...
Събличам се като че ли
от хипнотичните одежди
и истинските си очи
едва забележимо свеждам,
клепачи навлажнени свивам
и с всяка Ваша дума чута
сърцето ми във миг забива
с петстотин удара в минута...
А мога да приспя тез странни чувства –
ще ме боли, но мога да го сторя,
да затъмня съвсем очите пусти,
сърцето бясно в клетка да затворя.
Ще трябва само време – това е инструментът,
със който, ако знае как умело да борави,
Човекът може да сломи Момента,
да го убие и да го забрави.
Но ето, пак говоря за машини,
за механизми, лостове и копчета натискам,
държа на Времето безкръвните турбини
и трия мигове, а как не искам...
И няма този път да ползвам плитки трикове,
защото туй с сърцето ми се случва твърде рядко,
най-честно ще изпиша писма милиони в пликове
и Вий ще ги четете, а аз ще страдам сладко...

4 Ноември 2010
_______________

Важното е...

2011-03-10T19:43:00.002+02:00

Важното е да има живот - просто по принцип, като цяло, не е лошо да го пазим.

Важното е да има движение - вътре в нас и/или около нас, с наше участие.

Важното е да има любов - където, когато, защото, колкото може, към когото/каквото и да е (колкото повече, толкова по-добре).

Важното е да сме добри - заради себе си, заради другите, заради любов, просто така, заради религия, вяра, принципи, опит, все тая - добри да сме.

Важното е да не се взимаме прекалено насериозно.

Важното е да вярваме в себе си, но не толкова, че да не вярваме в другите.

Важното е да отделяме време, за да оценим това, което заслужава да бъде оценено.

Важното е, че сме хора.

Важното е да имаме предвид, че и другите хора са хора - това е важно.

Важното е да не ни е страх - също много важно.

Пийс аут.

_______________

Нирвана...

2011-02-12T21:04:00.003+02:00

Боже, колко съм жив...

Колко сме живи всички...

Колко е живо всичко...

Цветове, планети, ухания, материи, усещания, потребности, орбити, любов...

Колко многоточия...

Колко е нежно всичко...

...или поне уязвимо.

ОБИЧАМ.

Коледа, благодарности, клишета :)

2010-12-25T02:57:00.004+02:00

Сложих нашите да спят и стоя сам в удобния си стол, поклащам се в бавен ритъм и пийвам вкусно уиски. Весела Коледа, приятели и неприятели :) Какво е Коледа без клишета? Едно прекрасно такова са благодарностите, за които, впрочем, сега осъзнавам, че съм се вдъхновил от филмовите награди на MTV, които зяпах безстрастно допреди малко... Та:

Благодаря ви, Близки хора, че ми давате необходимата доза емоции (в моя случай е нужна огромна), с които захранвам батериите си ежедневно. Напоследък си позволих да поекспериментирам доста. Починах си от ВСИЧКО и - логично - сега всичкото това ВСИЧКО ще ми се струпа на главата наведнъж. Супер. Не бих променил нищо, не бих се върнал назад, не биг взел други решения, впрочем, това важи за целия ми живот.

Благодаря ти, Болен мозък, задето си достатъчно болен, че да не е възможно друг освен теб самият да те разболее. Сериозно, мазохизмът е сериозно подценяван...

Благодаря ти, Свят, затова, че си толкова безгранично интересен и продължаваш да ми доказваш, че никога през акъла ми няма да мине мисълта за самоубийство :)

Благодаря ти, Музика - в главата ми и извън нея, задето съпътстваш всяка мисъл, чувство и преживяване в съществуването ми :)

Благодаря ви, Всички хора по света, задето понякога сте добри :)

Благодаря на себе си, в случай че в бъдеще направя нещо, което заслужава благодарности и забравя да си ги дам :)

Весела Коледа на всички! Бъдете добри и слушайте малкото, слабичко гласче, скрито под милионите катове суета и ежедневие, някъде дълбооооко във вас. Аз слушам своето и досега не ме е предавало :)

Целувка, прегръдка и пр. клиширани жестове, от които не бива да ни е страх, защото фактът, че са се превърнали в клишета, само доказва истинността им ;)

Наздраве от мен и моя добър приятел Джони Уокър ;)

_______________

Хубаво е...

2010-11-07T20:44:00.002+02:00

Париж из фън. Японци ар фън. С девойка със сигурност е по-фън, ама като трябва да воюваш със самия себе си, е хем по-лесно, хем по-трудно... Във всеки случай е по-забавно ;)
_______________

Осмоъгълници

2010-10-31T22:49:00.003+02:00

Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Как? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Защо? Как и защо успявам да се набутвам в центъра на най-големите лайна? Как? Защо?

____________________

От ЦРУ с любов

2010-06-27T20:00:00.004+03:00

"Ще свърши войната, всичко някак си ще улегне, ще се утаи и уреди. И ние ще хвърлим всички сили, всичкото си злато, цялата материална сила за измамване и оглупяване на хората! Човешкият мозък, съзнанието са приспособени към промяна. Посявайки в СССР хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как? Ние ще намерим наши единомишленици... наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод след епизод ще се разиграва грандиозната по своя мащаб трагедия на гибелта на най-непокорния на Земята народ - руския, на окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание. От литературата и изкуството им ние например постепенно ще изтръгваме тяхната социална същност, ще отчуждим творците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, кината, пресата - всичко ще изобразява и прославя най-низките човешки усещания, чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените творци, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма, предателството - с една дума, всякаква безнравственост. В управлението на държавата ще създадем хаос и безпорядък. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за своеволието на чиновниците, рушветчийството, безпринципност и мотаене - всичко, което води до онова, което им скимне да правят. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат въздигнати до добродетел...честност порядъчността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелици от миналото... Простащина и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх един от друг, и нахалството, безсрамието, предателството, национализмът и враждебността между народите и най-вече враждебността и омразата към руския народ - всичко това ние ловко и незабелязано ще култивираме и всичко това ще разцъфне с кичести цветове. Сега малцина, много малко хора ще се досещат или даже ще разбират какво става... Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгваме духовните корени на болшевизма, ще опошляваме, ще унищожаваме корените на народната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се залавяме с хората още от детските и юношеските им години. Главният ни залог ще бъде на младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ето така ние ще направим. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ".

Алън Фостър Дълес (1945 г., при учредяването на ЦРУ)

____________________

НЕ, НЕ И НЕ НА ПУШЕНЕТО!!!

2010-03-08T01:21:00.004+02:00

Петиция против проектозакона за облекчаване пушенето на обществени места

Подпиши ТУК!

Уважаеми дами и господа Народни представители,

като избрани от мен да изразявате моята воля във вземането на решения в държавното управление, настоявам да гласувате против промени, облекчаващи вече приетите и предстоящи да влязат в сила ограничения на тютюнопушенето.

1. Не намирам никаква "логика" в това едно ясно и категорично доказано вредно действие да съсипва моето здраве по принуда. Точно това се получава, ако пушенето на обществени места е разрешено "на определени за целта места". Изолация е невъзможна, особено в обществени сгради. Доказателства за вредата на "пасивното" пушене се намират в хиляди сериозни медицински изследвания.

2. Несправедливо и неразбираемо е защо данъкоплатците трябва да споделят огромната цена за разклатеното здраве на пушачите.
Здравните осигуровки не отчитат значително по-големите рискове - и от там значително по-големите разходи - за куп заболявания на пушачите.

3. Много хора са пристрастени към тютюна и наистина им е изключително трудно да се откажат от него.
От друга страна, опита на най-напредналите страни в света безспорно доказва, че ограниченията на пушенето на обществени места намалява значително процента и активността на пушачите, а оттам и на съответните заболявания.

4. Категорично несъгласен/несъгласна съм с "аргумента" на някои народни представители, че пушенето не трябва да бъде забранено толкова строго, защото "знаем, че няма да се спазва". Да уважаваме подобен "аргумент" е все едно да приемем да премахнем правилника за движение по пътищата, защото и той доста често не се спазва. Или който и да е друг закон. Какъв е смисълът на законите и правото, ако допуснем да приемем подобна "логика"?

5. Намирам за несериозен и несъстоятелен аргумента, че вече приетото предстоящо ограничаване на тютюнопушенето ще има отрицателни последици върху туризма. Ако по-малко ораничения в тютюнопушенето ще е основна причина туристите да избират България, то туристическата ни индустрия се е провалила напълно.

6. Огромната част от приходите от продажба на тютюневи изделия в България отива в малка група заинтересовани фирми, а не в ръцете на истинските български производители. Затова намирам за крайно несъстоятелни мотивите на проектозакона за намаляване ограниченията на тютюнопушенето в частта им, твърдяща че защитава значима българска икономическа активност.

Сигурен/сигурна съм, че като мои представители в управлението на страната, ще заявите с гласа си в Народното събрание моята категорична воля срещу олекотяване на ограниченията във вече приетия закон.

С уважение,
български гражданин и избирател

Подпиши петицията ТУК!

____________________

Хах.

2010-02-16T14:33:00.002+02:00

Хубава си ми с бомбето
Не че без бомбе не си
Но нахлупваш го и ето
Друга си но пак си ти
Скрива ти челото леко
Но така че да личи
Че красиво е лицето
Под бомбето и блести

___________________

Защо? Затова:

2010-02-11T18:05:00.004+02:00

"Our enormously productive economy demands that we make consumption our way of life, that we convert the buying and use of goods into rituals, that we seek our spiritual satisfactions, our ego satisfactions, in consumption. The measure of social status, of social acceptance, of prestige, is now to be found in our consumptive patterns. The very meaning and significance of our lives today expressed in consumptive terms. The greater the pressures upon the individual to conform to safe and accepted social standards, the more does he tend to express his aspirations and his individuality in terms of what he wears, drives, eats- his home, his car, his pattern of food serving, his hobbies.

These commodities and services must be offered to the consumer with a special urgency. We require not only “forced draft” consumption, but “expensive” consumption as well. We need things consumed, burned up, worn out, replaced, and discarded at an ever increasing pace. We need to have people eat, drink, dress, ride, live, with ever more complicated and, therefore, constantly more expensive consumption. The home power tools and the whole “do-it-yourself” movement are excellent examples of “expensive” consumption."

Victor Lebow, 1955

_____________________

Чероки

2010-01-23T20:41:00.004+02:00

Един стар Чероки учел внука си за живота. "Вътре в мен се води битка", казал той на момчето.

"Това е ужасна борба между два вълка."

После обяснил.

"Единият е зъл - той е гняв, завист, мъка, съжаление, алчност, арогантност, самосъжаление, вина, негодувание, малоценност, лъжи, фалшива гордост, надменност и его."

Той продължил.

"Другият е добър - той е радост, мир, любов, надежда, спокойствие, смирение, топлота, доброжелателност, разбиране, щедрост, истина, състрадание и вяра. Същата битка се води и вътре в теб - и във всеки друг човек."

Внукът се замислил за малко и после попитал дядо си: "Кой вълк ще победи?"

Старият Чероки казал просто:

"Когото нахраниш."

Плаче ми се.

2010-01-18T01:12:00.008+02:00

Плаче ми се. Заради всичко лошо. Заради повърхостните, тъпи хора ми се плаче. Плаче ми се, задето хората плачат и имат защо. Плаче ми се, че не можеш да помогнеш на всички и затова не е удовлетворяващо да помогнеш и на един. Другият път е хедонизъм, егоцентризъм. Тогава пък трябва да си сляп и глух. Въобще постигането на щастие е свързано с пълно затваряне на сетивата за чуждото страдание. Явно ignorance is bliss. Ето затова ми се плаче. И ако зарева, колко жалко и глупаво ще бъде някога да спра. Затова няма да започвам. Плаче ми се.

"Боже, дай ми мъдростта да приема това, което не мога да променя." Не я искам тая мъдрост. Духът ми не иска да бъде сломен, това е саморазрушение, регрес, смоубийство. По-добре съществото ми да агонизира в мъчителна, вечна трагедия, отколкото да се примири с непримиримото.

Плаче ми се.

Коледа е за друго.

2009-12-25T04:10:00.004+02:00

Коледа е. Весела Коледа, люде. Важното е да сме здрави. Борбата с ангината приключи в моя полза. Този път. Нуждата от промяна остава. С изцерението, обаче дойде и просветлението. Промяната е неизвестно, неоткриваемо. Или поне истинската промяна, за която аз си мисля. Ако е видимо, не е промяна, дори не е мечта, а план. Затова оставяме чуденето на безсмъртните и безсрамно дълголетните и се замисляме за по-важни понятия, повече отиващи на мимолетността ни: семейство, приятели, любими хора. Те са нас и ние сме тях, те са АЗ. До тях се нареждат и хората, които са изиграли важна роля за формирането ни като мономери на човечеството в миналото. После идват онези, които ще срещнем в бъдещето и които ще ни повлияят не по-малко. Глупаво е да не съзнаваме влиянието на други човешки същества върху себе си. That's all there is, мамка му. И някакви гени. Благодаря на всички за това което съм и ще бъда. Каквото и да е то. Важното е да бъда.
Весела Коледа, приятели, обичам ви. Бъдете и вие.

Нова година, нов... а, де!

2009-12-21T02:41:00.002+02:00

Остарявам. Нова година. Пак. Е, още не съм започнал да се разлагам. Косата ми още не е побеляла или дори прошарена. Ставите ме болят, но все още не е виновен артрит или подобна гадост. Всички ще умрем – кои веднъж, кои много пъти...

Какво си пожела за Нова година? Здраве? Да, безспорно е важно. Успех? Щастие? Любов? Супер - важни работи, няма как. А реши ли какво ще правиш? Аз не съм. И като питам, нямам предвид нищо от типа „Ще си купя телевизор.”, „Ще отида в Египет.” или „Ще вляза прилична магистратура.” Какво ЩЕ ПРАВИШ? Забрави’. АЗ какво ще правя? Не мога да реша. Дори мисълта за процеса на взимане на решение ме дразни. Не може новата година да започне току-така. Нищо не бива да остава същото. Е, това и без туй си е невъзможно. Въпросът е какво ще се ПРОМЕНИ. Или по-добре – какво АЗ ще променя? В себе си, в живота си, в околните, в най-близките ми, в непознатите, във Вселената? (нека последното не звучи пресилено – все пак покупката на телевизор пак си е промяна във Вселената)

Имам нужда от промяна. Имаме нужда от промяна. Има нужда от промяна.

В мисленето. В действията. Ама не от онези, обикновените промени, за които си ръкопляскаме – „Аплодисменти за момчето, което си присади опашка и стана орнитолог!” – не. Промяна тип... тип... тип „нещо-дето-преди-не-се-е-случвало-бе”. ОЧЕВИДНО е, че нещо трябва да се промени, че нещо ЩЕ се промени. Ама дайте да решим какво. Или такива неща не се решават, а просто се случват? ‘Ми не е тъй. Логично е, ама, като се замислиш, няма никаква логика. Промените, за които говоря, не точно се слуват, а някой ги случва, ако ме разбирате. Този някой би трябвало да сме ние, поне така става в историята, а и проблемите са си главно наши. На белите мечки в общи линии не им пука, че целият им вид изчезва, стига да им е топло на гъза. Общо взето и ние сме така. Ама сме по-тъпи, защото знаем какво се случва. Абе... може и да знаем. Поне не го осъзнаваме. Колко удобно.

И все пак проблемът с нуждата от промяна остава. И с нуждата по принцип, но сега ме мързи да ставам. Голяма дилема, мама му стара. А най-лошото е, че няма от какво да избираш. Изборите трябва да се пръкнат в главата ти и нататък е ясно. Но ангината пречи. Или помага, още не съм сигурен.

ЗА въвеждане на смъртна присъда.

2009-11-25T23:25:00.007+02:00

Съвсем случайно попаднах на... това... това:

EDIT: Тъй като администраторите на сайта благородно изтриха видеото с циганетата, които изхвърлят живо магаренце от безумно висок мост, се чувствам длъжен да обясня, че става дума за видео, в което циганетата изхвърлят живо магаренце от безумно висок мост(мамицата им малоумна).

СМЪРТ. СМЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪРТ! Накрая аз ще се гръмна. К'во да коментирам, ебати....

...

Свобода, а не страх 2009

2009-08-28T05:31:00.003+03:00

За съжаляние няма да мога да присъствам, защото не съм в България, но държа да спомена съпричастността си, както и да подканя всички които имат възможност, да се присъединят към събитието. :)

Маркес и Сънчо.

2009-04-19T02:09:00.005+03:00

"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот... Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха."

Из прощалното писмо, което Габриел Гарсия Маркес изпраща на приятелите си. Затова не обичам да спя, Джуди.

******************

Рубенс, Вселената и всичко останало

2009-04-05T20:43:00.005+03:00

Сираче, изнасилено, физически, психически, гладни малки африканчета, заразно болна индийка, прострелян тибетски монах, японче с iphone, танк в пустинята, зад него още танкове, база, камчшици, трико, окови, извращения, приют за бездомници, най-отвратителното място на света - смрад, всички самотници на планетата заедно, на едно място и още по-самотни, пот, сълзи, комунизъм, капитализъм, поп-култура, пънк, рок, Вивалди, "В" като Вендета, кръв, биология, чифтосване, мръсотия, окосмение, мъжко, женско, безполово, робот, вагина, компютър, ръка, ръце, крака, опашка, за хляб, купони (1), купони (2), бел.пр., Шекспир, еднорози, елфи, анални елфи, фашисти, нацисти, неофашисти, неонацисти, скинари, цигани, турци, пумаци, власи, византийци, Балкани, Вазов, Ботев, башибозуци, фесове, броеници, анални броеници, секс магазини, диетични книжарници, анорексия, ангели, тъга, неразбирание, комплекс, ревю, "Ревю", рев, плач, циврене, шамар, близост, Норвегия, САЩ, Студентски град, блогове, барове, бардове, Барт, "Бард", вампири, негри, пирамиди, фараони, бълъци, милиони, чалга, чалга, чалга, "Биг-Вип-брадър", проститутки - мъжки, женски, безполови, негри, жълти, червени, бели, мартеници, Баба Марта на патерици, на инвалидна количка, в старчески дом, под земята, точно там, точно ти, Софи Маринова, СОФКА Маринова, пистолет, спусък, труп, студ, адвокати, затвори, педераси, педерасти, пак студ, плъхове, вратовръзка, крушка, висене, студ, труп, чакане, пиянство, не мастика, уиски, уиски, уиски, уиски, уиски, уиски, ракия, лед, салата, пари, работа, университет, екология, приятели, възможности, жена, не жени, а жена, не мацки, а момичета, даже едно, едно момиче, красота, деликатност, осъзната ефирност, магия, нежност, докосване, погалване, топла, мека прегръдка, спасение, утеха, подслон, истина, просветление, осенение, откровение, светлина, всичко, облаци, сняг, цветя, вечно жив тибетски монах, вечно живи африканчета, вечно здрава индийка, японче без iphone, Яворов и Булгаков, вино, облаци, всички, винаги, вечно, умират, раждат се, дори когато няма нищо, има всичко. Всичко има!

А тази картина дядо ми я има в спалнята си:

От мен - за нея (whoever she is)

2009-03-12T04:59:00.015+02:00

Пак записвахме, а пак бях прегракнал. Дарко пак ме тъпка с ядки, сок от кайсия и други вредни за гърлото неща. Пак ще ни домързи да записваме наново и пак така ще си остане. Дарко (Дариан Георгиев) е пианист. Колега в НБУ, но е музикант и кинаджия, а не другар - рекламист, но другар във всяко друго отношение (освен партизанското). Както и да е, музика извира на талази от душата му и се канализира през пръстите му. Взе награда за най-добър студент на един форум-фестивал за електронна музика. Да, Дарко прави и електронна музика. Имам чувството, че плацентата на майка му е била съставена предимно от екстази. И музика. И доброта.

Реших, въпреки ненавистта ми към словестния ексхибиционизъм, наречен "блогърство", че все пак има какво да се публикува в една лична страница - изкуство. Това е дори толкова допустимо, че и чужди творения вършат работа. И тъй като отдавна не рисувам активно, остава музиката. На ви (по-скоро "на й", която и да е тя):

********************************

Откъде толкова ченгета?!?

2009-01-17T03:28:00.007+02:00

14.01.2009 - Общонационален антиправителствен протест пред Народното събрание.

Прекратен от кмета на София Бойко Борисов, поради получен сигнал за самоделно взривно устройство на площада... Хм.

Така:

Да започнем с това, че не мислех да ходя на протеста поради множество пъти изброявани от мен причини - неизвестни подбудители, организатори, провокатори, манипулатори, интересчии; обявеното присъствие на враждуващи футболни ултраси, скинари, неофашисти, анархисти, "гвардейци" и др. После видях по телевизята как жандармерите налагат пенсионери по главите с палки и реших да отида. Отидох - много народ, стана още повече. Познати, еколози, филолози, прависти, студенти, блогъри, пенсионери, журналисти, университетски преподаватели, жени, мъже, стари, млади.

Паралел с репортажите, които гледах по телевизията:

ПОКАЗАНО ОТ МЕДИИТЕ: Безмозъчни тълпи от бесни младежи с маски, които ритат, хвърлят заграждения и лед, удрят, псуват, блъскат и провокират постоянно полицаите, които срамежливо са се сгушили един в друг и от време на време пускат само по някоя палка.

ВИДЯНО ОТ МЕН И ХИЛЯДИ ДРУГИ: МНОГО полиция. Ама МНОГО! Повече, от колкото можете да си представите. Безчетни, неизчерпаеми легиони от ченгета с шлемове, щитове и палки. Час-час и половина 50-тина разбеснели се хулигани провокираха полицията на първите линии пред жандармерийския кордон. Всички останали (хиляди) бяха студенти, мъже, жени, деца и пенсионери, които просто си стояха и чакаха, като изключим снежните топки и псувните, които прехвърчаха насам-натам от време на време. Реакцията на полицията: никаква, все едно не сме там. Агресивните мизерници бяха достатъчно малко, за да ги идентифицират и обезвредят (арестуват) за отрицателно време. Това не се случи. Арестуваха трима-четирима, отнесоха ги зад полицейските коли и там ги смляха от бой. По-късно, когато решиха да преследват враговете на народа из Борисовата градина, арестуваните станаха повече.

ЕТАП 1: Ние си стоим, говорим си, пазим се от неточни снежни топки и си говорим за това, колко лошо нещо е комунизма (или поне това, на което в България викат така) и как е възможно да съществуват толкова много хора с каски, палки и щитове на света.

ЕТАП 2: Жандармерите получиха заповед и започнаха да изтласкват протестиращите назад към пространството зад гъза на коня, към х-л Радисън и съседните сгради. С бой. Пъргави колони от бронирани до неузнаваемост полицаи устремено се врязаха в тълпата, която, доколкото можа (а който не можа си го отнесе), услужливо им направи път, защото от своя страна не разполагаше с щитове и каски. Когато няколко групи от полицаи заеха стратегически места, плътните редици от по няколко реда "воини" настъпиха напред с бойна крачка, чукайки в ритъм по щитовете си с палките, за да ни уплашат и дезориентират. Нито се уплашихме, нито се дезориентирахме. Но в крайна сметка стената от гума, пластмаса и метал беше непробиваема, а и никой не обича да вижда собствената си кръв, затова гражданите мирно се изтегляха назад при всяко настъпление на бронираните... Които не бяха достатъчно бързи, ги болеше.

...и така до главния вход на Софийския университет.

Общо взето на площада пред народното събрание останаха само униформени. Протестиращите бяха изтласкани към Раковски, нагоре и надолу по бул. Левски и по Цариградско шосе към Орлов мост. Аз бях един от малкото, които успяха да намерят убежище на стълбите пред главния вход на ректората, между братята Христо и Евлоги Георгиеви, лека им пръст.

Какво се случи?

ЕТАП 3: Аз и още трийсет - четирисет души си стояхме кротко на стълбите на ректората. Пред нас на улицата се наредиха като аптекарски шишета 37 жандармеристи (броих!), гордо сложиха щитове пред бронираните жилетки и ни загледаха с празните погледи на хора, които нямат представа защо са там, но и не им пука особено. В началото от събралото се пред СУ мирно множество се откроиха индивиди със слаб коефициент на интелигентност, които наричаха полицаите "турци", "еничари" и "башибозуци", което провокира у мен желанието да споделя с тях опасенията си, че подобни "обиди" са неподходящи, защото жандармеристите по всяка вероятност нямат никаква представа какво означават тези думи. За щастие заблудените хулители скоро замлъкнаха и се присъединиха към по-остроумните подхвърляния на колегите си, дори обиклиха всеки полицай, един по един, за да му предложат цигара. Любезните младежи приеха мълчанието на полицаите за отказ. Аз просто си стоях, говорех си с няколко пенсионери и студенти и снимах каквото ми падне. За разлика от мен хората от БНТ държаха камерата си, захранена от колата им, паркирана непосредствено до полицаите, изключена, но за това - по-късно.

Така.

- Царигрдаско (от Орлов мост – нанатък, защото пространството до Народното събрание е празно) – мнооооого хора и мнооооооооого ченгета, цяла армия, бутат мнооооогото хора към Борисовата и Плиска, нямам обяснение.
- Левски – мноого ченгета, които изтласкват поетапно бая народ към спортната палата. - Пак бая униформена маса действа аналогично в посока Библиотеката.
- Стълбите на ректората – аз и още хора, предимно непознати. 90% студенти, 10% пенсионери.

ЕТАП 4: Както си стоим ние мирно и си лафим помежду си (е, освен едно момиче, което много викаше от разстояние и в последствие бе заплашено с арест и спасено от няколко души по мирен път – деликатно дърпане и „Спокойно, спокойно. Стига, стига”), та както си стоим ние, жандармерите получиха заповед: да ни разкарат от стълбите пред СУ. Защо? По чия заповед? Никой не знаеше (а и не казваше), но при всички положения мястото изгле някак тъжно и самотно без студентите...

Такам:

Ченгетата: като роботчета – действат по заповед, ако ще тя да е осъществяване на геноцид. Като си мислчт, че никой не ги гледа, бият наред и се гаврят с когото им падне. Бронирани (ДО ЕДИН!) като рицари, а уж протестираха, че нямат екипировка.
В края на един клип, освен, че се вижда колко умно племе са скиновете, се чува прекрасен разговор, в който ченге, влачещо задържан незнайно накъде, дава указания (или съвети) на свой явно неопитен колега, очевидно незапознат с българските полицейски практики, как да реагира в критични ситуации, предизвикан от момче, което му извика нещо от разстояние 5-6 метра. Ченгето изпсува младежа ("Кой си ти, бе педераст? Да го духаш!") и после се обърна към колегата си: „Абе удряй ги,като ти кажат нещо! През краката и да падат долу!”, след което продължи бясно да изсипва целия си запас от псувни върху онзи трижди проклет млад човек, който си позволи да отвори уста против въоръжените сили.

Медиите: според моята скромна оценка – купени. Освен един-двама търчащи насам-натам оператори, на мястото присъстваха представители на големи медии като Нова ТВ, БНТ и други. Докато си стояхме пред ректората и чакахме да ни пометат, до дългата редица опаковани полицаи, какато вече споменах, обезпокоявано си беше паркирал служебен автомобил на БНТ. Пред него стояха оператор и журналист. Операторът така и не включи камерата, докато гологлавият му колега не му нареди, което пък стана едва лсед като главният вход на СУ престана да пролича на изваден от втората половина на миналия век, т.е. когато куките бяха „измели” студентите. Зрителите така и не видяха кадри заснети от БНТ, които да представят събитията пред ректората. Репортерът в последтвие идентифицирах, с помощта на баща си, човек с над 30-годишен стаж в БНТ, като един от "хората" на Кеворк Кеворкян.

ЕТАП 5: После, както на всички стана ясно, започна ловът на вещици в Борисовата, където бяха заснети кадрите с любезните защитници на народа, които без капка притеснение се гавреха със случайна група студенти, имали неблагоразумието да седят на пейка. Долу главите - горе главите. Сваляй шапката – слагай шапката. Къде са ви очичките?

Бележка: Възрастен преподавател от Нов български университет лично ми се похвали, че е получил удар с палка по главата. Така е, като недоволстват, мамицата им старческа образована...

Лично мнение: човекът, починал от инфаркт в ареста, заради чувството на вина, породено от множеството кражби на коли, които е извършил, е същият, който е изработил самоделното взривно устройство, заради което протестът беше официално отменен. Срамота.

Ето и няколко клипчета, заснети от мен:

Свирки и щитове

"Мизерия!" Като аптекарски шишенца...

По-възрастните са си поживяли достатъчно - к'во като им чупим главите?...

На бас, че не можете да преброите всички полицаи, изсипали се до края на клипчето!

Ето няколко снимки от телефона ми – ченгета, народ, ченгета, народ, ченгета, ченгета, ченгета, счупена глава, ченгета, ченгета...

Народът недоволства пред, зад, до и около гъза на коня:

Сред агресивните вагабонти имаше и познати, екологични лица :)

Воините на доброто:

Като модно ревю:

Това момче се опита да спаси друго, непознато, от палките на полицаите и те от яд, набиха негооо :)

Не го е срам да кърви толкова - кърпичките ни изхаби!

Непробиваема стена, освен ако нямаш балиста. Хората разполагаха само със сняг.

Пенсионерите - най-опасните врагове на държавата!

Линейките - спасение за опасните врагове на държавата:

Веселата дружинка пред ректората и невеселата дружинка, която ни вардеше, все едно сме се облепили с експлозиви

Студентите се съжалиха над горките полицаи - предложиха им цигари. Ченгетата обаче си играеха на "каменно лице", само че нямаше мацка под щитовете...

Неблагодарници имаше бол - жалко, че премиерът Станишев по ужасна случайност беше извън страната, иначе заедно щяхме да ги научим тия! Ще ми недоволстват!

Особено опасен терорист! (не съм снимал аз)

Нас червееното знааме родиии ни...

Жандармерията - интелектуалното ядро на българските сили за сигурност

Сега един фокус:
Има хора пред СУ:

Казваме вълшебните думички по радиостанцията, минаваме с вълшебната палка и...

..хоп! Няма хора пред СУ! Магия!

Колеги с чувство за хумор :) За който не разбира от метафори - това е триглавата ламя, символизираща тройната коалиция.

И една последна - за красота...

В заключение искам да кажа, че поне 90% от протестиращите, които псуват полицаите, ако бяха на тяхно място, щяха да постъпят по същия начин - да спазват заповеди, вместо да загубят работата си.

КРАЙ

***********

Сънчо отдавна свърши :)

2008-12-02T08:03:00.002+02:00

8:04 AM - Another victory over the Sandman. Съксес.

Not much, but enough...

2008-11-12T01:48:00.004+02:00

38%

40% Geek

Празната глава на един бригадир

2008-06-20T00:47:00.005+03:00

Не знам какво да напиша. В Щатите съм. На бригада. За 4 месеца. После ще мина през бившите ми съученици, които са пръснати из Италия и най-вече Милано. (старото му име е Медиолано, оказа се, че поляците още му викат така - да, живея И с поляци). Колко е тъпо да пишеш това. Както и да е - бачкам в ресторант на брега на океана - нъцки! Живея в малка бяла къщичка с още 6 души. Май скоро ще станем 7. Не никой не е бременен, май чакаме още едно момиче да дойде и да си навре гъза в малката ни къщурка. Много станахме. Не, не ми пречи - аз съм си в стая с Деянчо. (Деянчо е един приятел - не, че няма как да се досетите, но от уважение го споменавам) Двамата поляци (кроткия с лошия английски и оня ниския, напомпания, каратистчето, който първата вечер претрепа от бой няк'ъв на бензиностанцията - коооолко говори т'ва момче, не е истина. И само се оплаква, д'еба... И е само на думи. Както и да е) - та поляците са двамцата в най-голямата стая в къщата. простички момчета са. Бе овчици. Девойките скоро пристигаха, след тях още едно - вчера. Двете са сестрички - сръбкинчета, новото е полско - нещо не ме радва, май и то само ш'се оплаква. Или ш'се цупи, което е по-лошо и за което бих я прострелял в капачката на коляното. Що съм толкоз лош днес? Беше такъв хубав ден... Малко се поуморих в ресторанта, де... Готвим, к'во да правим - омари, омлети, мазнотии, бургери, риби, скариди. Пием като разпрани от машината за безалкохолни, ядем като животни - всичко безплатно. Карам колело нагоре надолу по баирите, не се кефя (нагоре, де). Природицата е чудничка - птичките пеят постоянно и ми топлят балканското сърце. Поетически се развивам, мисля за всичко, чета си оня отвратителенм и гениален циник Оскар Уайлд ("Финигън О'Флеърти" ли му бяха другите имена...). Донесъл съм си 5 книги, намерих си още тук, а и в библиотеката (откъдето пиша) има бая - използвани, до три долара - един приятел (колко съм тъп - Деян) си купи "Да убиеш присмехулник" за 50 цента :) Т'ва е първата усмивчица в настоящия текст - защо така? Всичко е както трябва, че и по-добре. Защо се радвам на чуждото щастие? Да - ето нарочно се замислям за други чужди сполуки и даже се усмихвам. Тъпанар. А пък колко пък е пък безсмислено пък човек да седи и да си губи така лошо времето както правя аз в момента... Тъпи блогове. Ама не мога да спра. Баф.... Малки къщички, светли цветове, изкуствена трева, АМЕРИКАНСКИ ФЛАГОВЕ НАВСЯКЪДЕ, птички, тишина, психически здрави шофьори, симпатични хора, отворени, усмихнати, потребителско общество - Хамериканци. Нема алкохол обаке. Е, бира има всеки ден колкото искаме, но бирата отдавна не е алкохол. Искам ракия. Искам парцуца - домашарка, купешка, кайсиева, гроздова - каквато и да е. И луканка. (устата ми настоятелно се пъли със слюнка) Хаха! Оправи ми се настроението(което, не знам защо, дори не съм подозирал, че е било лошо). И бяло сирене ми се яде. И шкембе - не бирено, чорбица искам! Ауууу - с много чесън! Хахаха, как огладнях... Колко е тъпо да се развеселяваш от чуждото щастие и от собствената чревна незадоволеност. УжасТ. Щатите са забавни - чакам си "соушъл секюрити нъмбър-а" и си вадим карти в банката и си поръчваме каквото си ищяме от ввв-то. Книжки съм си харесал вече - само да не натежат, да не се налага да хвърляме дрехи, да го... и у багажа... Я, до мен седна едно момче - бугарче. Вчера случайно се запознахме. Ако бях гей, щях да го сваля. Добре, че не съм. Пфу! Така. Спирам, ш'ото става страшно. Да се... у края, обаче... АХАХАХАХАХАХАХАХА :D :D :D :D :D :D :D :D

P.S. Един преподавател от университета ми прати писмо (мейл, естествено - хартията умира отдавна), в което твърди, че теорията ми за дислексията и свързаните с нея възприятия, компенсаторни механизми и мирогледни предразположености (който не знае какво е, сори - да провери) била едно към едно с теорията на Бергсон за интуицията. Бил съм го накарал да се замисли по съвсем друг начин над проблема. Супер :) (а всъщност не се усмихвам, защо - и аз не знам) Щял да идва в Щатите - може да се видим в Бостън (аз съм наблизо) и да си поговорим на академични теми. Дано не е обратен. Май не е. Както и да - май съм просто уморен, което е прекрасно, защото дори мемързи да спра да пиша. Ох, наистина - ще броя до десет (не много е - до 3... до 5 - последно) и ще спра да пиша. Опа - отзад-напред или отпред-назад... 5 - очевидно отзад-напред (тогава не е броене до 5, а до 1, но достатъчно, наистина ). Та "5"... 4... 3... 2... 1... Хм.

П.П.П. Замислям се дали да не изтрия всичко, което написах, но тогава ще трябва да си причиня някак ва много сериозна физическа болка, но ме мързи прекалено много, затова нищо няма да трия - ето, дори поклатих глава отрицателно с леко изплашено изражение. Спирам.

П.П.П.П. Хахахахаха - сега видях с какво изречение съм започнал :))))) ОК, спирам.

Децата - нашата надежда, MY ASS.

2008-05-06T01:23:00.005+03:00

Не знам какво да правя... Чалга, трева, алкохол, агресия - това ли е бъдещето? Поне настоящето е такова. Не знам, наистина не знам какво да правя... А трябва да се направи нещо... Нямам думи... Не, че съм особено шокиран и изненадан, но някак си... Абе, една водородна бомба ни трябва... Или каквото и да е там... оръжие за масово поразяване... Няма страшно... Още малко. Потърпи още няколко десетилетия - краят е по-близо, отколкото предполагаме... Сами се грижим за смъртта си, няма страшно - всичко ще започне отначало ;) Мамицата им... Един як бой заслужават. До смърт.

За блоговете и хората

2008-04-28T03:01:00.001+03:00

О, мой бложе, правий бложе! Както казват по американските драми - What happened to us? Защо, душице първородна, не изпълнявам създателските си задължения към теб? Защо не заливам ежедневно безкрайните ти виртуални страници с печатните си празнословия? Защо не пълня малките пикселни пори на фиктивната ти хартия с мастилото на своята неизчерпаемост? Ах, каква скръб задушава ламтящото ми за обществен живот сърце, щом се сетя за празното пространство, на което заприличваш с всеки изминал ден... А може да се изпише толкова много! Могат да се кажат стотици, хиляди неща, които хем са искрени, хем най-вероятно ще бъдат прочетени от някой заблуден младеж. Може ДОРИ да му хрумне на човек нещо оригинално. Колко много може! Всичко може! ...

Ама трябва ли?

Как само ме отблъсква идеята да декларирам всяко свое действие, да отчитам и преувеличавам всяка своя емоция... Виртуален дневник, хм! Имаше времена, в които малките момиченца криеха дневниците си на най-незнайни места, места, които могат да бъдат открити само в стаята на една млада дама - под купчината плюшени играчки, зад цветните драсканици на сватби и принцеси в булчински рокли... Защо тази публичност, мама му стара? Защо ми се струва, че зад маската на обществената си ангажираност блогърът тайно задоволява своята колкото вродена, толкова и придобита необходимост от ексхибиционизъм? И това не е онзи прост, чаровен ексхибиционизъм от едно време - девойката се задава по самотната алея, разтваряш енергично шлифера, тя пищи и бяга, ти си си изпълнил норматива. Неееееее, Интернет дава по-големи възможности. Защо трябва да ме вижда една девойка, като може да ме види всеки, бил той девойка или девойко? Защо голотата ми да не бъде масово достъпна? Откъде-накъде ще лишавам хората от свободата да прочетат какво мисля за този политик, какви са впечатленията ми от онази пиеса, с кого съм излязъл вчера и какво ми е казал той за гаджето си? Кой съм аз, че да ограничавам правата на световните граждани? Влез в чичко Гугъл, напиши някоя ключова дума и хоп - голотии. Не голите какчики и батковци, говоря за емоционалното разголване. Пишем в сърч-полето думата "блог"... "Резултати 1 - 10 от около 29 600 000 ". Да опитаме на английски - "blog"... "Резултати... около 204 000 000 ". Баааааафмааму! Двеста и четири милиона стриптийзьори! Кой къде се снимал, кой какви кучета обича, кой кого подкрепя на изборите, кой как застава като пикае - всичко това сякаш писано от един и същи човек! Еднакви изрази, кратки, безсмислени риторични въпроси, патетични изречения от по една дума, еднакъв хумор, досадна ирония, едни и същи жалки опити за оригиналност. Уфф...

Как само хаби младият енергичен човек на нашето време потенциала си в безпреспективни опити да се хареса на непознатата Интернет-аудитория... Жалко. Колко неща можехте да свършите, уважаеми блогъри, докато пишехте. Стриптийз е това ваш'то, еееей!

Разбира се, не отричам абсурдността на това, че хуля блогърството в публикация в собствения си блог, но, както знаем от американските филми, нещата не са черно-бели. Имам си оправдание. Дори няколко...

1. Тук пиша само глупости.
2. Тук пиша само нощем.
3. Заклет враг съм на съня, следователно почти нямам какво да правя нощем.
4. Тук пиша сякаш на себе си. Тъпо е - всеки пише, за да го четат другите, но аз май говоря на себе си... И други хора твърдят, че го правят. Аз не им вярвам, но ето, че май се оказват прави. Хм...
5. Нямам друго оправдание, просто ми се искаше да има и пето.
6. И шесто.

Писна ми. Тъпи блогове. Чао. Пфу...

По-малко от лале...

2008-03-25T03:44:00.010+02:00

Ш-ш-ш-ш-ш... Тихо.

EARTH HOUR 2008 - Включи се - изключи се!

2008-03-13T10:33:00.005+02:00

Получих e-mail, а и в няколко блога попаднах на постове относно инициативата Earth Hour. Целта й е да вдъхнови хората да се борят заедно срещу промяната в световния климат - глобалното затопляне. Всичко започва през 2007 година в Австралия с един простичък въпрос:

Как да накараме хората да направят нещо срещу глобалното затопляне?

И отговорът не закъснява…

Да накараме хората в Сидни да си спрат тока за един час.

На 31 Март 2007 в Сидни, Австралия - 2.2 милиона души и 2100 корпорации си спират тока за един час - Earth Hour. Това понижило консумацията на електричество с 10.2% (при предварително целеви 5%) за този час, което е еквивалент на 48 000 автомобила по-малко по улиците за една година!!! Включват се дори Операта в Сидни и моста Харбър. Събитието не остава незабелязано и ще се извърши отново на 29 март 2008 година.

Този публичен акт завладя сърцата на много хора от цял свят. В резултат от което, на 29 март 2008 година в 20:00 часа, милионни градове като Копенхаген, Торонто, Чикаго, Мелбърн, Брисбън, Тел Авив, ще се включат изключвайки тока си за един час - Earth Hour.

Надявам се, че ще видя и български градове в този списък. Тук може да видите, че вече има няколко български компании, които са се включили.

От трибуната на този блог искам да се обърна към всички вас - блогъри, читатели, българи, хора! Нека се присъединим към идеята! Нека постоим един час на тъмно, с молитва за Земята. Всеки по този начин може да даде своя принос за едно по-добро бъдеще! Не е малко - капка по капка - вир става. Не би ни коствало много, а бихме спечелили доста!
Помогнете за разпространинието на тази инициатива. Нека Вашият град бъде част от Часът на Земята!

Бабина рецепта за... пача :(

2008-02-28T03:13:00.003+02:00

Взимаме рандъм свиня, по възможност дибела, мъзна и гнясна. Разфасоваме я грижливо. Взимаме всичко от свинята, което става за ядене. Изхвърляме го. Взимаме всичко останало (зурла, крачета, уши, хрущяли, дреболии, очи, черва и пр.). Поглъщаме го в суров вид БЕЗ ДА ДЪВЧЕМ. Осланяйки се на естествените реакции на организма си, повръщаме всичко в голяма тенджера. Дефекираме в тенджерата. Разбъркваме сместа усърдно. СДЪВКВАМЕ съдържанието на съда и го поглъщаме. Отново повръщаме всичко, но този път в предварително намазана с лой тава, която поставяме за 20000 години във фурната, докато всичко, което може да се желира, се желира. Готовата пача трябва да престои в хладилник в продължание на 2 седмици, за да стегне. Добавяме чесън на парцали или на вкус.

Добър апетит!

Служби да следят личния ни живот?!?

2008-02-06T14:16:00.000+02:00

Да спрем мониторинга на Интернет!!!

Искаме ли службите да следят личния ни живот?

Участвайте в протеста на 7 февруари

Кога: четвъртък - 7.02 от 12.30 до 14.30.

Къде: в градината пред телефонната палата на ул. Гурко 6. Срещу сградата на ДАИТС. (карта)

-----------------------------------------------------------

Цел на кампанията

От месец март догодина, МВР и службите ще могат да събират информация от всеки потребител в Интернет, като това на кого е писал, какви контакти има, какви средства за мигновена комуникация има, кога ги е използвал, с кого и какво точно е правил с тях, както и доста други.
Оправданието за това е, че тези данни биха могли да помогнат в борбата с тероризма.

Защо събирането на данните не е решение на проблема

Предложението за следене на информационния трафик ще разкрие кой на кого се е обаждал и изпращал имейли, какви сайтове са посещавали хората и дори къде са били с мобилните си телефони. На телефонните компании и доставчиците на Интернет услуги ще бъде наредено да запазват цялата информация за трафика на клиентите си. Достъп до тези данни ще бъде даден на полицейските власти и разузнавателните агенции в Европа. Различни предложения в Брюксел съдържат различни периоди на пазене на информацията - от 6 месеца до 4 години.

Задържането на данни е агресивен метод, който се намесва в личния живот на 450 милиона души в Европейския съюз. Задържането на данни е политика, която безпрецедентно разширява правата на полицейско наблюдение. В същото време нарушава много от инструментите, гарантиращи човешките права в Европа, като Директивите за защита на данните и Европейската конвенция за правата на човека.

Задържането на данни означава, че управляващите могат да се намесват в частния ви живот и личната ви кореспонденция, без значение дали сте заподозрян извършител на престъпление или не. Задържането на данни не е решение на проблемите с тероризма и престъпността.

През м. юли 2005 г. Европейският парламент прие доклад от члена на ЕП Александър Алваро относно плана за задължително задържане на данни. Заключението от доклада е, че предложението е прекомерна мярка. Също така, докладът поставя под въпрос необходимостта, ефективността и големите разходи за телекомуникационната индустрия и потребители.

Никъде в Европа не е проведено проучване, което да потвърди необходимостта от създаване на база данни от такъв мащаб и която да съдържа толкова поверителна информация, за нуждите на борбата с тероризма.

Нападенията срещу Лондон (атаките на метрото), които станаха причнина за обсъжданията в директивата са нападения срещу човешките права.
Защитаването на тези права е от особена важност, когато обществото и управляващите са изправени пред криза. Възможно най-лошата реакция би била застрашаването на тези внимателно изработени права с панически отговор.
Отговор на тероризма под формата на масово наблюдение би довел до невероятен успех за извършителите на нападенията: цялостно подкопаване на нашите изконни ценности.

Прочетете още и:

Съхранението на информация не е решение!
Можеше ли да спрем тази директива?
Как ние приехме директивата

Благодарим за голямата подкрепа на:

Замунда, бТВ, Свежо, които дадоха голяма гласност на проблема и пренасочиха част от трафика си насам.
Благодарим и на, всички, които сложиха бутони.

Народът срещу Сънчо, Vol. N-ти

2008-01-04T06:28:00.000+02:00

6:28 (шест и двайсет и осем) е. Сутринта. Още не съм легнал. Аз съм луд. Слушам две песни на Repeat цяла нощ. Много са хубави. Хубавите песни не омръзват. Това не променя факта, че утре един дебел човек ще ме събуди (в колкото и да звънне), за да се видим. Друг път ще се виждаме. Много съм тъп. Ойде ми денят. Язък за бялата идилия навън. Тъпанар. После съм и на лекции. Сънчо, you bitch!!!

Silent night, holy night...

2008-01-02T00:41:00.000+02:00

Тази нощ. Сам навън. Вали ситен нежен бял студен прашец. Всичко блести под меката светлина на лампите. Снегът стига над глезените ми. Всичко е тихо, само лек, освежаващ ветрец гали лицето ми със снежинки. Улиците и тротоарите не се виждат. Вали, всичко е бяло и тихо. Единствените следи в мекия сняг са тези, които оставям след себе си. Вървя тихо, деликатно, за да не разваля тази вълшебна бяла идилия. По някое време щастието ме обзема дотолкова, че забравям за тишината и се затичвам напред по меката бяла улица и се смея с цяло гърло, разперил ръце, разкопчал якето си. Не ми е студено, дишам с пълни гърди. Вдъхвам романтиката на зимата, романтика, която отдавна не бях усещал. Красота... Затананиквам си Let it snow, let it snow, let it snow на Франк Синатра и вървя, омаян, заслепен от белоснежната нощ. Тиха нощ, свята нощ, всичко спи... Първата нощ от новата година. Красота, любов, романтика...
Силата на природата...

This means war!

2007-12-05T19:44:00.000+02:00

Започват да ти се затварят очите.
Мускулите ти забиват.
Тялото ти функционира на една осемнайста от нормалната си скорост.
Мисълта ти е по бавна от ерозия.
Не можеш да вършиш никаква работа.
Принуден си да си легнеш.
Лягаш.
Лежиш.
Не виждаш, не чуваш, не усещаш, всичките ти сетива умират.
В безсъзнание си.
Така всяко денонощие.
Ако си мислиш, че си живял 90 години, реално си живял 60, защото една трета от живота ти преминава в състояние на безпомощност.
Когато излезеш от това състояние си неадекватен.
Ако не го правиш редовно страдаш физически и психически, бавно умираш.
Що е то?
Сън.

За Фадо и добрите приятели.

2007-11-20T02:44:00.000+02:00

Фадо е супер.
Фадо е много, най.
Добрите прители не са много
и не са по-добри от Фадо.
Фадо е по-добро от добрите приятели.
Ето Фадо:
Fado. <- цък за Фадо.

The Beauty Of Simplicity

2007-11-06T11:04:00.000+02:00

Реклама за уголемяване на пениса:

Какво да добави човек?

Избори

2007-10-29T01:56:00.000+02:00

Защо бе, народе, си толкова зле?
Защо бе, кажи ми - не те ли ебе?
На сърпа и чука, и феса, и царя
защо тъй охотно вратата отваряш?

Защо тъй от страх да не се претовариш
не мислиш и водят те пожарникари?
Защо кандидати от кол и въже
избиват се кой пръв да ти го навре?

Защо партизанските внуци богати
мандати печелят въздълги, еба ти?
Защо автобуси гласуват с резняци?
Защо тъй "повЕрвахте" в некви тъпаци?

Защо се оплакваш обаче тогава?
Във тъмната стая нали сам оставаш?
Гласувай идиотски, гласувай на сляпо!
Недей да ми хленчиш обаче, тъпако!

И после се жалваш, че бил си бил гладен,
че в "тая държава" животът бил гаден!
Ти сам си го вкара и сам си го врътна!
Отзад си изпроси субстанция мътна!

Вземи образовай се малко веднъж!
Стегни се, Бай Ганьо - кажи, че си мъж!
Стига си спал, отвори тез очи!
Позиция гражданска ти заяви!

Не вярвай на всеки красив баритон,
Европа ще видиш през крив макарон!
Не ти ли е писнало веч да робуваш?
Българийо, време е с ум да гласуваш!

Когато знаем какво искаме, но не знаем дали е възможно...

2007-10-27T01:55:00.000+03:00

Възможно ли е? Биха ли се променили хората, ако грабна мегафон, кача се на най-високата сграда и им кажа, че не живеят... че просто не живеят... Биха ли послушали мен? Биха ли послушали някого, който и да е? Дори да го чуят, ще го послушат ли? Ще докосне ли той сърцата им? Възможно ли е? Няма предразсъдъци, няма агресия, няма егоизъм, няма горделивост или егоцентризъм. Има разбиране, състрадание, приятелство, гостоприемство, толерантност. Как става тоя номер? Как да стане масово? Обвиняват ме, че общувам с идиоти, с които никой не иска да общува. С право. Аз самият съм идиот, но намирам баланс. Не може да не бъдеш идиот. Всеки е такъв, въпросът е да го осъзнаем и приемем. Имам чувството, че хората с проблеми ме привличат. Не мизерници, които изкарават агресията, натрупана другаде, на всеки, който ги заговори. Умът ми се интересува от добри, умни хора, отворени към света, към съвети, готови да споделят, да ти предоставят възможността да ги опознаеш, да ги оцениш... Точно така - недооценени хора. Обичам да им помагам, да ги карам да осъзнават, че търсят одобрение на грешното място. Истината е вътре. В нас. В мен, в теб, във всеки. Знам - звучи тъпо, клиширано, нереално, досадно. Но е вярно. Защо, защо никой не иска да повярва? Толкова ли мразим ближния? Толкова ли малко е вярата ни, доверието ни? Толкова ли сме заслепени от нарцисизма си, че забравяме за съществуването на другите? Истината е, че май никой не признава чуждото съществуване. Може би защото не го разбира. А възможно ли е въобще да разбереш нещо друго, освен себе си? Възможно ли е да погледнеш през чужди очи? Надали е толкова лесно. Затова трябва да работим над себе си. Да се учим, да се развиваме, да трупаме опит. Защото животът се състои именно в това - едно постоянно трупане на опит. Смисълът е да живееш - любов, болка, омраза (ако съществува такава) , щастие, удоволствие, красота, вкус, мирис, допир, усещане за същесвуване, за живот. Ние, европейците, мислим за нещата, анализираме ги, опитваме се да ги РАЗБЕРЕМ, изучаваме отделните елементи и после ги сглобяваме. На изток е другояче. Хората там смятат, че Вселената е твърде сложна, за да бъде разбрана, затова те се опитват да я УСЕТЯТ. С цялото си същество, дори с едно дълбоко "Ом". Кой е прав? Кой е по-близо до истината? Има ли изобщо универсална истина или всеки открива своя? Правилен ли е един израз, станал много популярен напоследък - възможно ли е човек да "търси себе си"? Нима ние не сме Ние? Нима аз не съм Аз? А ти? Кой си Ти? Според мен знаеш. Объркан ли си? Търсиш ли нещо? Себе си? Не търси повече, нищо няма да намериш. Да, нещо ще се случи, но няма да е това, което очакваш. Нима мислиш, че, ако отидеш навсякъде, ако опиташ от всичко, ако претърсиш всяко кътче на Вселената, ще се откриеш? Не. Истинската ти същност си Ти и ти винаги си го знаел. Още откакто си жив. Още като дете. НАЙ-ВЕЧЕ като дете. Чистота, това ни трябва. Всичко е толкова... много. Как да не се объркаш, да не се разплачеш? Нима нещо може да бъде намерено в целия този нестихващ хаос, камо ли една ефирна душа, една същност? Отчаянието съпътства материята, ставаме зависими от живота, от ежедневието си, от ТЪПИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ!!! Деца! Казваме, че сме деца, когато се натъжаваме от най-дребните неща - за предмети, за отношения, за множество малки глупости всеки ден. Подозираме ли всъщност колко грешим? Защо приписваме глупостта, натрупана през години мръсно, заслепяващо, обременяващо материално съществуване на най-чистата форма на живот - детето? Кога сме били по-зрели? Кога сме разбирали света по-добре? Кога всичко ни е било по-ясно? Кога всяко нещо е било себе си? Кога е нямало лабиринти от чувства, недомлъвки, подтиснати емоции? Кога щастието и тъгата са били по-еднозначни, по-силни? Кога любовта е била по-чиста, по-всеобхватна? Кога сме имали надежда, вяра, мечти? Защо се оставяме да пораснем? Защо се оставяме на течението, което кара живота да изглежда все по-гаден? Защо оставяме този гаден живот, плод единствено на малодушието ни, да ни мачка, да изтъпява сетивата ни, да ни моделира, да ни уеднаквява? Нима вече не сме способни да изпитваме истински чувства? Нима всичко е навик, рутина, отегчение, нежелание за обновление, страх от новото, липса на смелост, липса на инициативност. Нима изгубихме светоусещането си и го заменихме с филм? С реклама? Кои сме ние и защо забравяме себе си? Забравяме, че съществуваме, че можем да мислим, да чувстваме, да прощаваме, да се удивяваме? Независимо колко остаряваме. Знаем и можем все повече, но нима сме способни да поберем всичко? А трябва ли ни то въобще? Какво искаме? От какво имаме нужда? Защо не сме се замисляли? Ама така, наистина да се замислим. Когато осъзнаем себе си, кои сме, когато осъзнаем всичко около нас, когато разберем, че сме микроскопични части от едно цяло, когато приемем всичко това, тогава ще сме истински себе си и следователно пълноценни и щастливи. Тогава ще почувстваме Вселената от която сме част. Тогава ще разберем всичко. Живот. ЖИВОТ. Не моят, не твоят, не чужд, отделен живот. Просто живот. ЖИВОТЪТ. Единственият, целият, понятието, ако щете. Кога ще разберем това? Никой не е сам. Ти си себе си, ти си своята индивидуалност, но без теб Животът нямаше да го има. Защото ти си той и той е теб, той е част от всички нас и ние сме неговите части. Не просто хората, не животните, не растенията. Моретата, планините, топлият хляб рано сутрин, камъните, пясъкът, небето, въздухът, рибите, любовта, крилете на птиците, всяка малка клетка, всеки атом, самата консрукция, перфектната подредба на всичко което съществува, хармонията, която крепи материята, математиката на живота, поезията му, думите, звукът, буквите, сладкото, стипчивото, тръпчинката на нежната й буза, детският смях, топлината на първите слънчеви лъчи, приятната хладка вода от езерото, гърменето на водопада, стачките на учителите, цивилизацията, науката, войните, комунизмът, демокрацията, новото, старото, Хитлер, убийствата, майките, бащите, бедността, разточителството, хубавата музика, сексът, Интернет, чувството на пърхащи пеперуди в стомахът ти, когато Тя те погедне, топлината на прегръдката Му, мекотата на дрехите, студът, жегата, времето, пространството, мързелът, смехът и дори смъртта. Всичко е едно цяло, от което ти си част. То се върти, шуми, движи се, но винаги остава едно и също. Животът. Ти не вярваш или вярваш, спиш или си мъртъв, раждаш се, променяш се, учиш се, губиш се, изкачваш се, обичаш някого, плачеш, има те, после изчезваш, а може и никога да не се появиш. Въпросът е да разбереш. Да усетиш. Да обикнеш Живота с всичките му полюси. Да го обикнем, защото това умеем да правим най-добре. Любовта, както казваше Лили Иванова, е по-силна от всичко. И не е ли така? Нима омразата съществува? Нима самата мисъл за прошка не означава любов? Нима смъртта е край и ние не обичаме някого дори след като вече го няма? Любов. Това е най-силното ни оръжие. Живот. Това е релността. Това е всичко. Помисли! Почувствай! Всичко. Всеки. Мен. Денят. Нощта, така, както аз я чувствам в момента. Недей да "търсиш" себе си! Ти си си там - ВИЖ СЕ! Примири се! Обикни се. Кажи го на близките си. Кажи го на непознат. На всички. На мен, защото понякога и аз го забравям. Възможно е, стига да се събудиш. Знаеш. Благодаря ти, че ме изслуша. Надявам се да не се уплашиш, да не се отдръпнеш страхливо от възможността да заживееш истински, да се върнеш към детството си. Надявам се. Много.

Герб за Коалицията

2007-10-22T16:17:00.000+03:00

Шест часа дебати за вота на недоверие и кризата в образователната система. Страхотна демокрация, като по учебник! Сега слушам новините на турски език. Вдъхновен от половин ден политически слова, сътворих този герб на Тройната коалиция:) Ще им го изпратя, с предложението да го направят официален! Стискайте палци - може и да ми платят!

Д(ог)анчо и държавни приоритети?! Да-да!

2007-10-22T11:04:00.000+03:00

"В бюджета, гласуван за миналата година средствата, отпуснати на цигаро-производителите са ДЕСЕТ ПЪТИ ПОВЕЧЕ от тези, отпуснати за научни изследвания."

Из реплика на Любен Дилов - син, в момента представител на коалициаята Съюз БГ, в отговор на изказване на Лютви Местан, член на ДПС, председател на Комисията по образованието и науката.

Народно събрание
22.10.2007

Защо съм още буден?

2007-10-20T01:39:00.000+03:00

Мислех да попиша - не може, викам си, да оставя хората на сухо. После се сетих, че утре ставам в шест за лекции... Всъщност те започват в осем, но университетът се намира на другия край на града - единственото му лошо качество, след нехуманните цени. Не, че ще бъде фатално, ако не отида. На немски съм.
СТОП! Писах, писах, писах. Последва обяснение относно избора на език, възможните варианти, създалата се ситуация, кратки бележки, засягащи както езиковото образование като цяло, така и моето собствено. Писах за очарователната си учителка по немски и за това, как ми е жал да я оставя, тъй като групата може да се разпадне, въпреки че събота и неделя сутрин не са най-подходящото време за лекции. Писах, писах, писах...
Тогава майка ми нахлу в стаята, за да ме упрекне, че будилникът ми я е събудил и ме заюрка да се стягам за тръгване. Вежливо и обясних, че е сънувала, че никакъв будилник не се е обаждал и тя най-възпитано се върна да си досънува. Тази кратка пауза ме върна в реалността. Когато отново погледнах към текста, се замислих за естеството му. Какво по дяволите ги е*е хората защо, как и кога съм решил да уча немски и какви са бъдещите ми планове, свързани с него?!? Стигнах до извода, че това никого, ама никого не би трябвало да интересува, дори мен. Затова маркирах тъпия текст (който бях писал в продължение на час и половина в паузите между чата с една девойка и просъницата) и натиснах Delete.
Истината е, че се радвам, че го сторих.
Сега, докато не съм изтрил и тази глупост, ще си легна, за да стана отново само след три часа, този път събуден от истински будилник. Както казваше една съученичка рано сутрин:

"Ставането в шест часа не е белег на цивилизацията!"

Лека.

До Сънчо: FUCK YOU!

2007-10-19T02:37:00.000+03:00

Защо, Сънчо, защооо??? Какво сме ти направили?!? Песничка ти посветихме, предаване! Децата ти се радват! Заедно сме отраснали, дет' се вика! Защо тогава, Сънчо, ни караш да спим?! Защо ВСЯКА нощ?! Защо и през деня?! Защо всички?! Знам, бе, ясно - трябвало да регенерираме енергия, да сме били свежи, усмихнати и трудоспособни на другия ден... Това всички сме го чували. Хубаво, ама защо, бе братче?! Не можа ли друг начин да измислиш??? Нещо по-кратко, по-лесно, по незадължаващо от съня? Защо трябва, кажи ми, ЕДНА ТРЕТА от живота си да прекарам така?! В сън... По-флегматични можеше да ни направиш, по-слепи, по-глухи (Тия сакатлъци също идват, но когато не си спал!!!), но нееееее - ти реши, че трябва да сме МЪРТВИ! Говориш глупости, ще кажеш ти, ама не си прав! Докато спя, аз съм легнал, неподвижен съм, не виждам, не чувам, нямам съзнание - демек труп съм!!! Не можа ли да ти светне крушката над главата и да измислиш нещо по-практично? (Впрочем на теб там горе сигурно не ти светва крушка, а звездичка ли, луна ли, ебал ли съм го...) Сигурен съм, че даже не си си задал въпроса "Добре де, аз хубаво го измислих това със спането, ама дали им е удобно на ония по земята?" През ум не ти е минало, нали? Педераст.

Ти, куче мръсно, не старееш. Аз я живея, я не живея 70-80 години и мра. Кой, копеленце тъпо, ти разреши да се разполагаш с половината ми живот? Я да видим, тоя е мой за толкова часа, к'во да го правя? Ми понеже не ми дават да го убия, просто ше го вкарам в кома. Успяваш, браво. Докога бе?!? Докога смяташ да ме убиваш всеки ден? Докога?!? Кой знае нощем к'ва гавра с трупове пада... Страх ме е да си помисля даже... Педераст.

ОК, сънувам. Не си ми давал да да си спомням сънищатата от години, но, хайде, да кажем, че тези дни прилично си наваксваш. Сънувам невероятни глупости между другото, но всичко е плод на идиотщината и на идеализма ми, които, колкото и да е странно, се комбинират по великолепен начин... Чудничко, сънувам. Ами тези, дето не сънуват? Тези, дето само си стоят така през нощта, като локви? Тях ги мъчиш цял живот, докрай! Това, приятелю, не е естествена смърт - ти ги уморяваш! Да не говорим, че самите сънища нямат нищо общо с теб! Всеки знае, че за сънищата се грижи Пясъчният човек или т.нар. Sandman! Ти осигуряваш само ефирното време и то, защото си длъжен! Педераст.

И не ти ли стига нощта, бе? Минимум осем часа са това! Но алчно говно като теб не се задоволява с осем часа, нали? Трябва, мислиш си, да ги помъча и през деня! И никога не знаеш кога точно ще те удари пустият му сън! Има и случаи, в които заспиваш докато вършиш нещо! За Бога, хора са умирали, защото са заспивали! Работиш с опасна машина, заспиваш над нея и хоп - намират те три седмици по-късно по миризмата! Знаеше ли го това, Сънчо? Знаеше ли, че хора умират заради теб? Знаеш, разбира се, как да не знаеш... И се радваш. Инцидент, нещастен случай - нищо не могат да ти лепнат. Изверг...

Аааа, сетих се за нещо друго - безсънието! Какво ще кажеш за тези бедни душици? Има хора, които не могат да спят. Спи им се бе, ама не става. Аз нямам вина за тяхното нещастие, но знам кой има ;) Защо, изчадие на тъмнината, трябва да ни измъчваш по толкова долни начини? Добре, решил си, че няма да спят (най-вероятно, защото си завършен садист), но това го приемаме, няма къде да ходим. Защо обаче тези хора продължават да изпитват физическа и психическа нужда от сън? Аз знам защо. Защото си Сатаната. Защото крадеш живота, който Бог ни дава и го превръщаш в гнусния си сън. Бог дал, Бог взел. Сънчо само взел и после пак взел, и пак, и пак, и пак... ...и накрая умираш. Това е.

Ликуваш ли, Сънчо? Ликуваш ли, принце на нощта? Представям си празничния блясък в извратения ти поглед, когато вършиш злините си. Гад! Перверзник! ДУШМАНИН!
Ти и само ти си причината въобще да съществуват изродени форми на живот като сомнамбулизма... Харесва ти да ни тормозиш, нали, да се гавриш с нас, да ни унижаваш...

"...когато един сомнабул представлява опасност за себе си или околните, добре е той да бъде събуден. Има случаи на смърт на сомнамбули, паднали от прозорци по време на сън."

Това ни е успокоеноето - че поне един-друг можем да се будим, да се пазим от теб, чудовище такова.

"Според съпругата му, диригентът Хари Ф. Розентал по време на сън се изправял в леглото си, дирижирал и вокализирал инструменти."

NO COMMENT.

"В известната пиеса на Шекспир "Макбет" се споменава, че лейди Макбет е сомнамбул и накрая тя полудява и се самоубива."
_____________________Wikipedia.org________

Няма какво повече да се каже. Остана само едно и мисля, че говоря от името на целия човешки род:

FUCK YOU, СЪНЧО!!!
...............................................................................................

________________________________________________

До пушачите Vol. 1 (защото ще има и още!)

2007-10-19T02:03:00.000+03:00

Защо бе, егоисти такива, не можете да разберете, че не сте сами на тая планета?
Разберете, че не искам да ви дишам дима!
Не искам да смърдя на цигарите ви!
Не искам да живея по-малко, защото съм пасивен пушач!
Не искам да се чувствам некомфортно навсякъде, където сте вие!
Писна ми да правя салта и кълба и да се търкалям по тротоарите, за да избягвам тъпите ви огромни натрапчиви облаци пушек!
Писна ми да си задържам дъха почти до смърт, когато минавам през 3892934 поредни облака дим! Накрая ще хвана белодробно заболяване и моля забележете - не ОТ, а ЗАРАДИ цигарите!
Писна ми да ме карате да се местя 5 метра по-вдясно на спирката, за да не ви дишам отровата!
Писна ми да настъпвам фасове на всеки квадратен сантиметър!
Писна ми да виждам горящи кофи за боклук!
Разберете и че, когато са пластмасови, се топят!
Писна ми да ми замърсявате въздуха!
Писна ми да кашлям!
Писна ми децата да ви дишат изгорелите гадости!
Не искам глобално затопляне!
Не искам парников ефект!
Искам си хубавата българска зима!
Искам над София да летят птици, без да се задушават!
Искам да се разхождам на спокойствие!
Искам да си разхождам кучето на спокойствие! (да, някога имах такова...)
Не искам ши*ани 7-сантиметрови топлолюбиви хлебарки в квартала си!
Писна ми да ме карате да си държа дрехите в друга стая, за да мога да заспя без да ми смърди на пушено!
Писна ми да обвинявате колите и фабриките! Те не са виновни, че пушите! Те не са единствените!!!!!!
Писна ми да казвате, че, ако вие спрете, нищо няма да се промени и че ще спрете да пушите, ако всички останали пушачи спрат!
Писна ми да си хвърляте фасовете пред краката и да не ги настъпвате!
Писна ми да ви гася фасовете! Научете се сами беее!!!!
Писна ми да си мислите, че на никого не пречите!
Писна ми да ми пречите!
Писна ми да пушите!
Писна ми от вас!!!!

Защо не можете да разберете, че всяка секунда живот е ценна?! А ако сте решили да се самоубивате - МОЛЯ не убивайте и мен или просто се гръмнете!!!
Защо не разбирате, че ПУШЕНЕТО УБИВА!
Само човекът може да бъде толкова тъпо животно: на кутията пише, че употребата на продукта съкращава и влошава по всякакъв начин живота на него, на децата му, на приятелите му и на всички околни. Човекът ясно осъзнава, че недостатъците на продукта са стотици пъти повече от предимствата му. Въпреки всичко, той не само го употребява, ами ПЛАЩА за него!!! Аз ли съм крив или светът е ненормален?!?!?!?! СТИГА!!!!!!!!!!!!

А на който му се спори - http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?t=8355 Тук съм казал същото. Има коментари, има спорове, има всичко, има много и ако някой започне да ми се кара, без да е прочел какво пише там, ще се бием...

И хайде да се разберем - не мразя ВАС. Имам приятели пушачи (които, разбира се, винаги се съобразяват с мен). Мразя това, че пушите. Мразя цигарите. Мразя производството на цигари. Мразя факта, че им пълните джобовете, за да ви тровят. Това мразя.
Айде със здраве, както казваше човекът от Стрелбище, който се мислеше за регулировчик...

Няма смисъл да ви казавам кои дробове са на пушача...

НАЧАЛОТО...

2007-10-18T19:41:00.001+03:00

Здравейте, безделници. Да - безделници. Фактът, че си губите времето в четене на блогове, означава, че имате време, което да губите. Може би това не е най-доброто обръщение към хората, които вероятно ще четат написаното тук, но вярвам, че преценката ви няма да се замъгли от това начало. Вярвам във вас, защото и аз съм безделник. Да, това, че намирам време да пиша в блога си, дори да си направя такъв, ме окачествява като абсолютен лентяй.
Та...
Казвам се Иво. Всъщност името ми е Иван, но се КАЗВАМ Иво. От малък така ме наричат, стига по тоя въпрос.
Родих се преди известно време. Попораснах, направих си e-mail. Минаха няколко години, направих си сайт. След някой друг месец се роди форумът ми. След още по-малък отрязък от време реших и блог да си сътворя. Естественото продължение би било компания за софтуер, но аз реших да не стигам дотам, най-малкото защото нищо не разбирам от какъвто и да е уер, камо ли от софт... Мисля засега да се задоволя с възможността да изсипвам редовно философския си бълвоч напълно безплатно в интернет пространството, където той (бълвочът) да бъде подложен на четене, редактиране, критики, мачкане, нападки, копиране, пействане, стъпкване и най-важното - сблъскване с чужди философски бълвочи, обогатяване, подобряване, еволюиране и (дай боже) оползотворяване.
Честно казано, написах тези редове, не за да ви приветствам с добре дошли. И това де, но основната ми цел беше да видя как биха изглеждали публикациите, да променям цветове, шрифтове, размери и т.н. Ужас, колко съм груб! Това е заради лошото време - почти винаги съм зъл когато времето е гадно. Това хората не го знаят... И аз не го знаех, сега го осъзнах. Ето - имаше полза от цялото това иначе безсмислено писане. ОК, да кажем, че стига толкова тъпотии за днес, за да не ме избие съвсем на простотия. Айде, ш'се четем;)